Огнян Минчев

Странни са реакциите на изненада, възмущение и паника, последвали разкриването на "тайния план" на Тръмп да се договори лично с Путин за примирие в Украйна без самата Украйна и без Европа, която Вашингтон счита за отговорна да охранява и възстановява Украйна след войната. В продължение на месеци публичните коментари на тема Украйна бяха доминирани от своего рода конспиративни теории за това как Тръмп ще "притисне до стената" Кремъл - и, разбира се, Киев - и ще постигне спиране на военните действия по един справедлив  начин. Търсенето на "второ дъно" в куфара с "мирния план" на Тръмп на практика отмести фокуса на дебатите от очевидните факти,характеризиращи позициите на новата администрация във Вашингтон. Пренебрегвани бяха красноречивите изказвания - някои споделяни от години - на ключови фигури в и около администрацията по повод на Украйна - Тъкър Карлсон, Тулси Габард, вицепрезидента Ванс, новия шеф на Пентагона Питър Хегсет, както и на самия Доналд Тръмп, разбира се. Това, което е очевидно днес, всъщност е известно от години насам.

Политическият проект и политическият екип на Доналд Тръмп нямат

нито интерес, нито особена емоция за сътрудничество и партньорство с Европа.

Защо не повярвахме на тази публично споделена истина, а упорито търсихме детайли и намеци в контекста за да извадим аргументи за обратното?  

Днес сме принудени да приемем истината at face value - едно към едно. Живеем в свят на арогантна реалполитика и нямаме време нито за възмущение, нито за паника по повод на случващото се. Още по-малко са ни необходими стерилни чиновнически оценки, отбелязващи събитията. Европа има буквално три дни - 13, 14 и 15 февруари - в които да реши и ясно да заяви своето решение - дали ще бъде субект на геополитическото съперничество в днешния и утрешния свят, или ще се окаже жертва на споразумяването между "тримата големи" в подялбата на света. Европа - чрез ЕС, НАТО и националните столици - трябва да заяви, че ще се противопостави категорично и с всички средства на опитите да бъде заобиколена в решаването на ключовите въпроси на нейното бъдеще -

и преди всичко на въпроса за войната и мира в Украйна.

На всички ни е известно, че Европа е мрежа от интереси, а не централизиран субект на властта. Днес и утре ще стане ясно дали мрежата може да оцелее и да се трансформира   в основен геополитически фактор. Ако не може - очаква ни разпад на интеграцията, превес на национално популистките сили, които имат проект за разрушаване на днешна Европа,

но нямат проект за бъдещето на Европа.

Техният проект за "Европа на нациите" е проект за Европа от първата половина на 20 век.

Никой не може да преобразува една властова институционална структура по чудотворен начин за три дни. Това, което е възможно за тези дни е заявяването на ясна, безкомпромисна и твърда позиция на европейските лидери, която да сложи категорична психологическа бариера пред опитите на когото и да било да се разпорежда с Украйна и Европа без Украйна и Европа. На 13, 14 и 15 февруари в Мюнхен се провежда ежегодната конференция по международна сигурност, където участват водещите политически лидери на Европа, на Запада и на света. Да, така се оказва - пак в Мюнхен...

Текстът е публикуван на Фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg