Роман Свитан, УНИАН*

Ситуацията в Покровско направление е постоянно във фокуса на информационния поток. Затова заслужава да се отбележи, че за руснаците нито влизането в Покровск, нито достъпа до границите на Донецка област в близко бъдеще или придвижването към Днепропетровска област са толкова важни. За тях е изключително важно да изтласкат нашите войски от Угледар.

Тук те се опитват да окажат натиск върху нашите гарнизони - Кураховски и Угледарски. За руснаците те са като кост в гърлото. Следователно врагът се опитва да покрие територията, получавайки достъп до Покровск от изток, както и се опитва да настъпи от юг - от Старомайорск и Урожайни. В същото време руснаците се опитват да се позиционират така от юг, север и изток, което да им позволи да обградят отвсякъде самия Угледар.

Докато украинските сили за отбрана са в района на Угледар, това направление е много опасно за противника. В крайна сметка от това предмостие може да се стигне до всички сухопътни пътища към Крим. От Ростов железницата минава през Волноваха, което е много близо до Угледар. Малко по на юг от Угледар може да се стигне до моста над река Калмиус. Може също да се стигнете от Угледар до наземни маршрути в района на Мариупол. От там има само 80 километра, което е удобно като цяло да бъдат използвани ракетите HIMARS.

Сега пред руснаците стои задачата да решат въпроса с Угледарския гарнизон.

Затова, притискайки нашата защита в посока Покровск, те ще се опитат да атакуват и по-на юг, което е съвсем логично, ако това е една от задачите на Русия по време на есенното настъпление.

На фона на събитията в района на Курск и мащабната операция на Руската федерация край Покровск възниква въпросът откъде руснаците вземат резерви, за да отворят друг активен участък на фронта? Важното е да се разбере, че тук не говорим за резерви - войските, участващи в офанзивата, са там от дълго време. Тази руска операция е планирана като част от лятната настъпателна кампания на окупаторите. Според плана на противника, тези сили трябваше да започнат атака срещу Угледар след пресичане на основните линии за снабдяване на Угледарския гарнизон. По-рано това би било самоубийство за тях - вече видяхме, когато в тази посока украинските сили за отбрана напълно унищожиха две бригади вражески морски пехотинци.

Затова руснаците изчакаха. Резервите, дислоцирани в района на Волноваха, останаха там и чакаха подходящия момент. И веднага щом врагът стигна до Покровск и имаше възможност да окаже натиск върху Угледар от север, започна реализацията на тази операция.

Масло в огъня наля и предположението на руснаците, че можем да започнем някаква ротация там. Именно благодарение на ротацията на нашите сили Руската федерация в един момент постигна значителна част от „победите“ - по този начин руснаците ни изтласкаха от Авдеевка и от Очеретино, отчасти и от Часовой Яр, Торецк. .. Всички пробиви, които руснаците успяха, бяха направени по време на такива ротации.

Що се отнася до перспективите пред ВСУ, през последните няколко дни руснаците не са напреднали никъде в Покровско направление - там те бяха спрени. Александър Сирски прекара няколко дни там, бяха изпратени и няколко бригади. Най-оптималният вариант: ако сега се опитат да подсилят позициите си по направление Кураховски и Угледарски, а някъде (за да ограничат  фронтовата линия и се опитат да удържат противника до късна есен) – дори да отстъпят малко, особено в района на Невелское.

Дъждовете ще дойдат, руснаците няма да могат да се движат нормално. Ситуацията за тях ще стане много по-сложна: те ще бъдат в полетата на Донецк, и ще им бъде невъзможно да се движат с техника в този чернозем.

Ситуацията се усложнява за противника и от факта, че техният клин към Покровск е доста тесен - до 20 км от цялата ширина на фронта. А дължината е голяма - до 50 км. Това е много опасна ситуация за  руснаците. И ако ги спрем точно тогава, могат да бъдат унищожени през зимата от фланговете. Но това е само при условие, че имаме достатъчно сили и средства.

*Роман Свитан, военен експерт, полковник от запаса във въоръжените сили на Украйна.

Превод: Faktor.bg