Ако главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал Валерий Залужни подаде оставка, всеки назначен на негово място ще бъде в най-уязвима ситуация, защото ще се възприема като послушен инструмент в ръцете на политиците. Неговият офицерски опит, армейска квалификация и военен талант ще бъдат второстепенни в сравнение с този фактор. А за стотици хиляди униформени Залужни ще бъде човек, уволнен заради собственото си мнение, заради желанието си да спори и да защитава позицията си, отбелязва в своя статия "Украинская правда".

Най-трудният ни армейски опит дойде в Бахмут. Един от приятелите ми каза тогава, че вътрешно се е съгласил да бъде тук. Че е готов да се примири със случващото се. Че няма нищо против да понася заплахи и рискове. При едно условие - ако решението за защита на града е взето от военни, а не от политици.

Той можеше да бъде разбран. Войникът никога не вижда голямата картина. Не може да оцени стратегическото намерение. Колкото по-малко звезди имате на пагоните си, толкова по-малко информация имате. Общият план е собственост на самия връх, но ако изобщо няма звезди на пагоните ви, тогава можете само да вярвате в разумността на плана.

Колкото по-близо сте до "нулата“, толкова по-малка е личната ви контролна зона. Вашата съдба се контролира от хора, които не виждате. Животът ви зависи от тези, които не познавате. И затова убедеността в смислеността на случващото се е толкова важна. Вярата, че съдбата ви е в ръцете на професионални войници, а не на политици.

Напълно възможно е самите политици да са убедени, че и те са въвлечени във война. Те могат да кажат, че военният вертикал някак си е ограничен до човек без пагони. Че полученият на изборите мандат на доверие им дава право да вземат кадрови решения и да определят кого да назначат за командир на армията.

Но особеното е, че не е задължително оптиката на политиците да съвпада с оптиката на воюващите. Въоръжените сили са свикнали да разделят хората в униформа от хората в кресла. И как самите политици възприемат евентуална смяна на командващия, няма непременно да съвпадне с това как тези на фронта ще видят тази кадрова ротация.

Самата поява на новини за конфликта между Валерий Залужни и Володимир Зеленски затвърждава в общественото съзнание идеята за независимостта на главнокомандващия. Че е способен да възразява на политиците. Сигурно именно това негово качество не се харесва на държавния глава. Но работата е там, че същото качество на Валери Залужни е важно за тези, които са негови подчинени, а не за шефовете му.

Ако той подаде оставка, всеки назначен на негово място ще бъде в най-уязвима ситуация. Защото ще се възприема като послушен инструмент в ръцете на политиците. Неговият офицерски опит, армейска квалификация и военен талант ще бъдат второстепенни в сравнение с този фактор. За стотици хиляди униформени Валери Залужни ще бъде човек, уволнен заради собственото си мнение, заради желанието си да спори и да защитава позицията си. И всеки, който го замести, ще бъде възприеман като изпълнител на волята на президента.

Войникът не може да оспори заповед - затова е важно за него да знае, че заповедта има смисъл. Важно е и вярата в командира и че той ще реши да възрази, ако получи неразумна или самоубийствена заповед. Вярата в командира е вяра в човек, който може да спаси живота ви.

Едно е, ако армията смята, че се ръководи от професионалисти. Хора от собствената й среда. Хора, които разбират от стратегия и тактика. И съвсем друго е, ако армията започне да вярва, че се ръководи от политици. Един политик може да е популярен, ярък, харизматичен, но фактът, че не е носил пагони, ще намали общото ниво на доверие в решенията му. Той е обречен да бъде възприеман като човек, който мисли за своя рейтинг и популярност. Ако армията реши, че се ръководи от политици, това ще се отрази на настроението й.

Не става въпрос обаче само за армията. Ако обществото види, че един популярен, но упорит генерал губи позицията си, оттук нататък ще хвърли цялата отговорност на този, който го е уволнил. Всяко усложнение на фронта в този момент рискува да се превърне в лична отговорност на президента и неговия антураж. Към момента на уволнението Валери Залужни ще остане единственият наследник на "незагубата“ във войната. И цялата последваща хроника на войната ще започне да се пише от нулата.

Никой не знае последствията от евентуална смяна на главнокомандващия. Напълно възможно е нищо да не се промени на бойното поле. Но реалността понякога зависи от това какво мислят хората за нея. Особено когато става въпрос за хора, които са на предните позиции на фронта.

Така се случи, че Валерий Залужни за украинското общество е "човек и параход“. Общо съществително. Универсално обобщение на цялото украинско военно ръководство. Малко вероятно е обикновеният човек да знае имената на всички командири на родовете войски. Малко вероятно е той да знае кой точно отговаря за това или онова направление или операция. Следователно обикновеният човек събира всички армейски решения в една кутия, която е подписана с името на настоящия главнокомандващ. И тогава обикновеният човек решава дали вярва или не на това, което се случва.

И сега го има това доверие. И в случай на оставка на главнокомандващия, проблемът за администрацията на президента няма да бъде, че Валерий Залужни може да реши да влезе в политиката. Не в рейтингите на потенциалната му партия – ако реши да я създаде. Проблемът ще бъде, че последната "човешка институция“, която се възприема от армията и обществото като институция, ще изчезне в общественото съзнание.

Смяната на популярен главнокомандващ може да не доведе до успех на бойното поле. И в този случай това ще реши само частния проблем на конкретни хора във властта, чийто живот не зависи от Залужни. И това ще гледат стотици хиляди хора на фронта, чийто живот зависи изцяло от главнокомандващия. И които са свикнали да вярват в способността му да ги защити.

И накрая – би трябвало да е ясно, че дори и да загубите избори, първо трябва да доживеете до тях.

Източник: "Фокус"