Защо ядрените заплахи на Путин вече не действат

От Джошуа Кийтинг

Джошуа Кийтинг е старши кореспондент на Vox, който отразява външната политика и международните събития с акцент върху бъдещето на международните конфликти. Автор е на книгата Invisible Countries: Journeys to the Edge of Nationhood („Невидими държави: Пътешествия до границите на държавността“), публикувана през 2018 г., която разглежда гранични конфликти, непризнати държави и промените на политическата карта на света.

Основни изводи
Украйна все по-често извършва атаки с дронове дълбоко на руска територия и поставя под натиск анексирания от Русия Крим – действия, за които доскоро мнозина се опасяваха, че могат да предизвикат ядрен отговор от Москва.
Ядрените заплахи на Владимир Путин вече не са толкова ефективни, колкото бяха в началото на войната. Отчасти причината е, че не е ясно какво реално би постигнало използването на ядрено оръжие и дали подобен ход би оправдал огромния риск.
Въпросът днес е дали Русия изобщо има останали „червени линии“, или все още съществува момент, в който Владимир Путин би могъл от отчаяние да посегне към ядрените кодове.
Кога съюзниците на Украйна престанаха да се страхуват от руското ядрено оръжие?
По време на срещата на върха на НАТО в Турция тази седмица лидерите на Алианса категорично подкрепиха разширяващата се кампания на Украйна за нанасяне на удари дълбоко на руска територия. Основните цели са енергийната инфраструктура на Русия, като идеята е цената на войната да бъде усетена от руските граждани и по този начин да се окаже натиск върху руското ръководство да прекрати инвазията.

Само за една нощ тази седмица Украйна е изстреляла

над 400 дрона срещу руска територия

Неотдавна подобни атаки във вътрешността на най-голямата ядрена сила в света неизменно предизвикваха предупреждения от Кремъл за катастрофалните последици от преминаването на руските „червени линии“. В същото време във Вашингтон се водеха оживени дебати и опасения за риска от ядрена ескалация.