Максим Яли, анализатор от Центъра за стратегически комуникации на Украйна

УНИАН

Има няколко причини, поради които министър-председателят на Словакия Роберт Фицо  пътува до Москва за среща с Владимир Путин. Основната е обсъждането на бъдещото сътрудничество в енергийната сфера. Това се провокира от изявленията на украинския президент Владимир Зеленски, че Украйна няма намерение да продължи транзита на руски газ през своя територия към Словакия.

В този контекст твърдението на Фицо, че спирането на транзита на руски газ от 1 януари заради позицията на Украйна нанася финансови щети на Словакия и създава заплаха за производството на електроенергия в атомните електроцентрали, е факт. Словашката икономика е силно зависима от това. И това наистина е заплаха, като се има предвид, че Русия е основният доставчик на газ за Словакия. Освен това е трудно да се намери бързо алтернатива, а отстъпките, които Русия предоставя на Словакия, не помагат в тази ситуация.

Затова, от гледна точка на Словакия, това е заплаха за сигурността. Но друг въпрос е, че тази ситуация се използва и за политически цели.

Украинската страна не за първи път заявява, че няма намерение да продължи транзита на руски газ. Това беше ясно и преди.

Затова настоящото посещение на Фицо в Русия е и негов политически пиар, включително за вътрешнополитическа употреба в Словакия. Както знаете, Фицо често се сравнява с Орбан – вторият лидер на държава в Европейския съюз, който призовава за прекратяване на войната възможно най-скоро, за компромиси с Москва и за премахване на антируските санкции. Той често се асоциира с проруските наративи.

Москва никога не е пестила средства за своите поддръжници в ЕС и за своето лоби. А като се има предвид, че механизмите за вземане на решения в ЕС и НАТО (където Словакия също е член) изискват пълен консенсус, за Русия е изгодно да „спечели“ по-малки държави като Унгария и Словакия чрез отстъпки за природния газ. Особено сега, когато Русия няма къде да изнася газ, след като големи потребители като Германия значително намалиха покупките си. За Кремъл е важно този газ да бъде продаван, тъй като няма технологии за лесно прекратяване на добива. Ако не бъде продаден, горивото просто ще трябва да бъде изгаряно. Затова Русия вероятно ще обещае газ на Словакия почти на нулева цена в замяна на подкрепата на Фицо за руските интереси в ЕС и НАТО.

Може ли позицията на Фицо – да се насочи повече към Москва – да доведе до разцепление в ЕС? Първо, няма накъде повече да се насочва. И второ, това е малко вероятно, като се има предвид малкият обем на словашката икономика. Словакия не е донор на европейския бюджет, а по-скоро бенефициент, който разчита на субсидии и грантове.

Затова Фицо може да говори каквото иска, но въпросът е дали ще намери достатъчно поддръжници за позицията си в Европейския съюз.

На първо място, става въпрос за Германия и Франция, които имат ключовите гласове, за да склонят, или поне да се опитат да договорят с президента на Украйна Владимир Зеленски, да позволи транзита. Но подобно развитие изглежда изключително малко вероятно.

Тази тема, както и доставките на газ през украинската мрежа, представян като азербайджански, може да се окаже коз за Украйна в потенциални мирни преговори, които избраният президент на САЩ Доналд Тръмп обещава. Остава малко време, но до този момент не се очакват промени.

Превод: faktor.bg