Димитър Иванов
 
Тезата за руската връзка при атентата срещу обвинител №1 на няколко пъти се появи през изминалите три седмици, но в целия публичен шум около случващото се по върха на държавното обвинение остана на заден план, а тя е напълно логична. Казаното от главния прокурор и версията за това, че руската агентура има пръст в опита за убийството му никак не  са  за подценяване. Неслучайно върху нея бе акцентирано в коментар на „Радио Свобода“, което е забранено от Кремъл.

Ако обърнем внимание на хронологията на събитията, ще си дадем сметка, че всъщност

 българският главен прокурор е логична мишена

 Достатъчно е да направим аналогия с агресивното отношение на Кремъл към прокурора от Международния наказателен съд Карим Ахмад Хан, който издаде заповедта за ареста на руския президент Владимир Путин.
 
Битката на Иван Гешев със зловредното руско влияние датира далеч преди да започне войната в Украйна, затова и няколко пъти бе заплашван директно или индиректно по тази линия.
 
Още като заместник главен прокурор Иван Гешев демонстрира недвусмислено, че няма да допуска руските интереси да отклонят страната от стратегическия й евроатлантически избор. През есента на 2019 г. тогавашната Специализирана прокуратура започна разследване за шпионаж в полза на Русия срещу лидера на русофилите у нас Николай Малинов, като забрани на двама руснаци – на бившия генерал от КГБ Леонид Решетников и олигарха Константин Малофеев, да влизат в България. Не е случайно, че именно Гешев обяви публично разследването и предприетите от службите и прокуратурата действия.
 
Непосредствено след встъпването му като главен прокурор, още през януари 2020 г. държавното обвинение за първи път потвърди и дори показа на видео отровителите на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Прокуратурата потвърди версията, че 

зад отравянето на трима българи през 2015 г. стоят офицери от руското ГРУ,

което бе поредно доказателство за съпричастността на военните разузнавачи на Москва и към други случаи на употребата на отровното вещество „Новичок“ в Европа. 
 
Обвинител №1 трайно се ангажира с изобличаване на руските шпионски мрежи у нас. Така за около три години по искане на държавното обвинение от страната бяха изгонени 11 руски разузнавачи, ползващи се с прикритието на дипломати.
 
Особено сериозен удар срещу интересите на ГРУ в България Гешев нанесе през пролетта на 2021 г., когато беше разконспирирана цяла шпионска група от български граждани, които изнасяха секретна информация в посока посолството на Руската федерация в София. Действащ военен разузнавач, шеф в Министерството на отбраната и началник на секретното деловодство в парламента бяха сред задържаните сътрудници на „Резидента“. Разкритията на ръководената от Гешев прокуратура получиха широк отзвук в западните медии и несъмнено са донесли много неприятности на ръководителите на руските разведки. 
 
С избухването на войната в Украйна, обвинител №1 недвусмислено зае 

позиция срещу руската агресия

 Лично посрещна близки и роднини на украински прокурори, потърсили убежище в България след първите удари на руската армия. 
 
А през април т.г. Гешев лично посети Украйна, за да демонстрира подкрепа към колегите си, както и да изрази готовност за активно участие на българските обвинители в разследванията на военните престъпления, извършвани от руската армия. Гешев се оказа и първият български държавник, който категорично, при това знаково, от Киев обяви, че няма да се поколебае да изпълни искането на Международния наказателен съд за незабавен арест на Владимир Путин. Стига последният да се появи на територията на България. Само 

три дни по-късно атентатът срещу Гешев бе факт

 А знаци за заплахи срещу българския главен прокурор от страна на Русия идваха много преди това било чрез хибридни мрежи, пускането на компромати и т.н. През октомври 2022 г. редица сайтове на български държавни институции станаха обект на руски хакери. Особен интерес групата KillNet проявиха именно срещу обвинител №1, като лидерът на руските хакери персонално заплаши Гешев.
  
През октомври 2022 г., след като редица сайтове на държавни институции бяха атакувани от хакери, именно главният прокурор обяви, че атаката е дело на мащабна банда руски хакери, като още тогава стана ясно и местонахождението на един от тях – руския град Магнитогорск. След обявяването публично на тази информация от страна на Гешев по време на пресконференция, последва първият ясен знак, че той вече трудно може някога да бъде наречен „приятел“ на Русия. Няколко часа по-късно от руската хакерска групировка KillNet отправи недвусмислено послание срещу Гешев, в което го 

обяви за своя мишена,

 отправяйки редица обиди и закани към него. 
 
Всичко това закономерно води до извода, че по отношение на опита за убийство на българския главен прокурор следва да се работи и по твърде вероятната версия за „руска връзка“, която у нас сякаш умишлено се пропуска. Остава обаче генералният въпрос -  кой и защо помогна от българска страна за осъществяването на този атентат и дали някога ще чуем публично името на поръчителите на взрива срещу Иван Гешев. Стига преди това те да не са успели да заличат напълно следите си.