Във Франция все повече полицаи посягат на живота си. Само през тази година те са над 50. Служителите на реда се чувстват напълно забравени и изоставени от държавата. Мажи Бискупски завинаги ще си остане на 36 години. Полицейската служителка от Париж посегна на живота си. Самоубийството на ангажираната полицайка изненада мнозина – тя бе нещо като икона в борбата срещу постоянно нарастващия брой на самоубийствата в редовете на френската полиция. Бискупски е една от над 50-те полицейски служители, които посегнаха на живота си само през тази година. 

„Мажи бе винаги весела и любезна с колегите си. Човек можеше да разчита на нея изцяло", казва нейният колега и приятел Гийом Лебо. Погребението на Бискупски се превърна в траурен марш, за който се събраха стотици французи. Някои от тях носеха бели рози и фланелки с лика на полицайката.

Предградията - територии на беззаконието

Малко преди трагичната ѝ смърт ДВ се свърза с Мажи Бискупски за репортаж за работата на френската полиция. До този репортаж обаче така и не се стигна. В последния телефонен разговор с полицайката тя беше споменала за трудните условия, в които работи, и за кварталите, в които властва законът на джунглата.

"Положението е просто катастрофално. Предградия като тези, в които работя аз, са територии на беззаконието. Някои от жителите им ненавиждат полицията и винаги ни атакуват. Затова не е възможно да живеем в същия квартал, в който работим – подобно нещо би било прекалено опасно за нас и нашите семейства", каза тя.

Бискупски и Лебо са били един екип - и двамата са се борили срещу постоянно влошаващите се условия на труд в полицията. Лебо е убеден, че именно това е и основната причина за самоубийството на Мажи. Той се оплаква и от липсата на подходящо въоръжение за полицейските служители: „Принудени сме да работим в райони, чиито жители ни замерят с камъни и плюят по нас. Често пъти нашите радиостанции изобщо не функционират. Ако трябва да преследваме някого с кола, нашите автомобили изобщо не успяват да развият същата скорост, както колите на престъпниците. Някои от автомобилите на полицията са извънредно стари – пропътували са по стотици хиляди километри и са амортизирани. Всичко това затруднява работата ни", разказва полицаят.

По 30 арестанти на месец!

Лошите условия на труд се утежняват и от терористичната опасност и от факта, че страната постоянно е в състояние на извънредно положение. „Полицаите почти не успяват да си вземат отпуските", казва Лебо.

В неговия полицейски участък например се смята за опасно служителите на реда да излизат на улицата с камера в ръка - дори и рано сутрин – когато търговците на дрога още не са заели позициите си из квартала. Лебо разказва, че Мажи все повече се оплаквала от това, че началниците ѝ не проявяват сериозен интерес към проблемите на редовите полицаи.

„Те обаче винаги очакват от нас конкретни резултати. Мажи например имаше поставена цел да задържа по 30 души на месец – без значение, за какво провинение става дума. Ние двамата си бяхме избрали тази професия, защото я смятахме за свое призвание, но как е възможно ръководството на полицията да въвежда правила и изисквания, които още повече настройват хората срещу нас?", пита се Лебо.

С психолози срещу самоубийствата

От френската полиция официално отричат да има някаква връзка между тежките условия на труд и нарастващия брой самоубийства. Но разширяването на психологическата помощ за полицаите звучи почти като самопризнание. Броят на психолозите, работещи по превенцията на самоубийства, междувременно бе увеличен от 50 на 89. Само дето тези психотерапевти трябва да се грижат за общо 120 000 полицаи.

Жерар Клериси, шеф на отдел „Кадри" в полицията, заяви в отговор на запитване на ДВ, че в това отношение ситуацията във Франция била дори по-добра, отколкото в някои други страни. Той изтъква и това, че през следващите четири години в полицията ще бъдат назначени нови 7 500 служители.

Лебо смята всичко това за недостатъчно. Той е на мнение, че полицията във Франция се нуждае от основна реформа. „Ако нашето правителство се грижеше повече за своите граждани, нямаше да ни се налага да се борим за по-добри условия на труд. А Мажи щеше да си е жива и сега", казва Лебо. Той смята да продължи битката на Бискупски, за да е сигурен, че тя не се е жертвала напразно.

Лиза Луис, Дойче Веле