Петро Порошенко загуби президентските избори в Украйна с по-голяма разлика от всеки друг кандидат в историята на страната. Той победи само в един регион в цялата страна. Неговият опонент, комедиант без политически опит, получи повече гласове от всеки друг кандидат в украинската история. Защо след пет години на политики, който имаха пълната политическа и финансова подкрепа на Запада, украинският народ го отхвърли с разлика три към едно, пише американското списание National Interest в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

Отговорът се крие в антируските политики, които той и украинският парламент реализираха през тези пет години. Тук са рестрикциите за използване на руски език, пътуване в Русия, търговия с Русия, всякакви социални контакти с руснаци, дори с тези, които открито се противопоставят на Путин и подкрепят Украйна. Беше напълно предвидимо, че това щеше да има политически последствия, особено предвид това, че населението в украинските градове говори почти изцяло на руски, а половината страна има роднини в Русия. Всичко беше ясно за Порошенко, когато ежегодна анкета по-рано тази година показа, че симпатиите към Русия сред украинците сега са дори на по-високо ниво от май 2014 година.

Въпреки това Порошенко продължи да налага националистическата идеология, отнемайки правата на регионите да използват език, различен от украинския, което накрая завърши с ограничение за преподаване на руски до пети клас и премахване на Украинската православна църква и замяната й с по-политически лоялна и националистическа църква. Резултатът, очаквано, беше бавен, но стабилен ръст на недоволството на хората в рускоезичните региони, което се прояви в неочаквано високата избирателна активност в изминалите президентски избори.

Макар и мнозина да не забелязаха покрай вълненията около Владимир Зеленски, си струва да се подчертае, че ако Опозиционният блок бе излязъл с единен кандидат, вместо с трима, тогава той почти без всякакво съмнение щеше да победи Порошенко на първия тур, което щеше да остави украинците с финален избор между двама предполагаемо проруски кандидати.

Разбира се, икономическият колапс на страната, съкращенията в социалните услуги и деветкратното увеличение на цената на газта допринесоха за непопулярността на Порошенко, но те не бяха решаващи фактори. Разделянето на украинците на „истински патриоти на Украйна” и митичната „пета колона”, която подкрепя Русия, винаги е била отличителна визитна картичка на Порошенко и той често го е използвал, за да обясни нарастващите социални и икономически проблеми на страната. Всъщност, неговите билбордове по време на кампанията го изобразяваха не срещу неговите опоненти, а срещу Владимир Путин. В навечерието на първия тур надписа гласеше: „Изборът е между Порошенко или Путин“. На балотажа стана „На 21 април – решаващият избор“. И получили само две възможности от своя президент, украинците направиха своя избор.

Какви поуки могат да извлекат западните политици от съкрушителното поражение на Порошенко? Първо, че народните симпатии към Русия сред украинците няма вероятност да намалеят скоро. Всъщност, ако нямаме отворена война, може би сме ги видели в най-ниската точка. Ако конфликтът в Източна Украйна бъде прекратен и нормалните търговски и политически връзки се възстановят, то политическото и икономическото влияние на рускоезичната Украйна неизбежно ще се повиши, както и симпатиите към Русия. Това е единствената най-важна причина, поради която Порошенко се противопостави на пълното изпълнение на политическите реформи, договорени в Минското споразумение II.

Второ, стратегията на Запада за подкрепа на един регион или фракция в стремежа й да улови и промени посоката на цялата нация не беше по-успешна в Украйна, отколкото в Сирия, Ирак или Афганистан. Винаги е морално съмнително да се насърчават разделенията в дадена страна, за да се предизвика промяната на режима. . В случая с Украйна обаче има допълнителен недостатък. Като съсед на Украйна, която говори един и същ език и споделя едно и също културно наследство, Русия оказва меко културно влияние, което никоя друга страна не може да постигне. Ако някога е било необходимо доказателство, тогава избирателната карта на поражението на Порошенко го осигурява.

Нека бъдем ясни, Зеленски не е кукла на Путин. Неговата привлекателност е в това, че не споделя националистическите идеологии, които въплътява Порошенко. Това е едновременно най-големият му източник на подкрепа и най-голямата политическа слабост. През останалата част на 2019 г. той ще бъде принуден да работи с украински парламент, чийто националистически състав не се е променил след разцвета на Майданското движение. Въпреки че популярността му като институция е сред едноцифрените числа, повечето наблюдатели смятат, че той ще се задържи на власт до ноевмри и ще прокара максималнмо количество националистически закони до последния си ден. Първият от тях ще разшири задължителното използване на украински език. Като нов президент, Зеленски вече е изправен пред първото си политическо предизвикателство. Независимо, че не разполага с власт, с която да спре този закон, неговите поддръжници без съмнение ще го обвиняват, след като започне да се прилага.

Затова основната задача на Зеленски е да измисли как да не става Порошенко, който загуби подкрепата на половината страна, нито да става Янукович, който загуби подкрепата на другата половина. Ако той успее да постигне това, без съмнение ще стане спасителят на Украйна.