Украинските удари по руската енергийна инфраструктура нанесоха сериозен удар върху важна експортна стока на Русия именно в момент, когато западните санкции трябва да се засилят. Но тези атаки не бива да бъдат твърде успешни, за да не предизвикат недоволството на президента на САЩ Доналд Тръмп. Това написа колумнистът на Reuters Рон Бусо.

Заради ударите по руските НПЗ Русия въведе частична забрана за износ на дизелово гориво до края на годината и удължи съществуващата забрана за износ на бензин. Това доведе до рязък ръст на световните цени на дизела. Толкова силната реакция на пазара е частично свързана с факта, че световните запаси на дизел вече са доста ограничени.

Но Кремъл може да затегне ограниченията още повече. Авторът пише, че в Русия са преценили внимателно, когато са взели решението да спрат износа на дизел, тъй като от него получаваха милиардни приходи – до 5,3 милиарда долара месечно.

Авторът отбелязва, че санкциите на Европа и Съединените щати бяха деликатни – целяха да ограничат приходите на Москва от енергиен износ, но да избегнат глобален ценови шок. Именно затова, смята той, макар западните държави да се съгласиха в значителна степен да забранят вноса на руски петрол, те не се опитаха напълно да ограничат потока на руския суров петрол. Вместо това въведоха тавани на цените за руския суров и преработен петрол.

„Тази стратегия предотврати глобален шок в доставките, но финансовото въздействие върху Москва също беше ограничено. Това е свързано със значителното разширяване на „сенчестия флот“ – танкерите, които търговските партньори на Москва използват, за да заобикалят западните ограничения“, пояснява авторът.

Според данни на CREA, 64% от износа на руски суров петрол през август е бил превозван със „сенчестия флот“, което е с 11% повече в сравнение с предходния месец.

Това не беше единственият обходен път. Както пише изданието, вратичка в санкционния пакет на ЕС позволи на Индия и Турция да внасят евтини руски енергоресурси, а след това да ги препродават на Европа под формата на преработени продукти.

През юли ЕС свали цената на износния петрол от Москва до 47,60 долара за барел – от първоначалните 60 долара. Износът на руски дизел остана на равнище от 100 долара. Но тези мерки не подтикнаха Русия да отговори с частична забрана на износа на дизел:

„Тя направи това едва след като украински дронове започнаха да атакуват нейните нефтопреработвателни заводи, което показва, че именно комбинацията от икономически и военни удари срещу енергийната ѝ индустрия засяга Кремъл най-силно.“

В същото време очевидната ефективност на тази стратегия в крайна сметка може да се превърне в проблем за западните икономики. Причината е, че тя може да наруши деликатния баланс между наказването на Москва и избягването на рязък скок в цените на енергията.

Както пише Reuters, това особено се отнася до Тръмп, тъй като той превърна намаляването на вътрешните цени на енергоносителите в ключово предизборно обещание.

„Това може да помогне да се обясни двусмисленото отношение на Тръмп към Москва. От една страна, той се съгласи с ударите по енергийната инфраструктура на Русия. Но от друга страна, изглежда не желае да засили санкциите срещу руската петролна индустрия, въпреки многобройните заплахи. Вместо това той твърди, че първата стъпка трябва да бъде пълното прекратяване от Европа на покупките на руски петрол и газ. Това колебание без съмнение е свързано с опасенията от нарастване на цените на горивата и инфлационния натиск“, пише авторът Рон Бусо.

Той заключава, че стратегията на Украйна, насочена към енергийната инфраструктура, може успешно да подкопае финансите на Кремъл. Но заради това самата Украйна може да загуби остатъците от подкрепата на Тръмп, ако Русия започне да въвежда ответни мерки и те доведат до устойчив ръст на цените на петрола.

Удари по НПЗ – последни новини

Да припомним, че през последните седмици Украйна изпраща вълни от безпилотни апарати към руски нефтопреработвателни заводи, тръбопроводи и износни терминали. Това силно удари по разклонената нефтогазова индустрия на Русия, която формира една четвърт от БВП на страната.

Днес, 26 септември, Генералният щаб на ВСУ съобщи за пожар в Афипския нефтопреработвателен завод след нощна атака на Украйна. Заводът се намира в Краснодарския край и основно произвежда бензини, дизел и авиокеросин. Годишният капацитет на преработка е около 6,25 милиона тона.

На 24 септември, както съобщи Генералният щаб, Въоръжените сили на Украйна удариха нефтопреработвателното предприятие „Газпром Нефтехим-Салават“ в Башкортостан. Това предприятие преработваше до 10 милиона тона петрол годишно и е ключов производител на течно ракетно гориво в Русия.