Юлиана Методиев

Дясното трябва да престане да се държи като девственица и да отхвърля принципно всичко от лявата й конкуренция.  Никой не казва добра дума за левите фанатици, фундаменталистите и талибаните от Европа и Азия. Сакън! От тях нищо читаво не може да произлезе, още по-малко за младите поколения. Те още носят червени връзки, символизиращи комунизма, нали така! А и като цяло лидерите от Китай и Виетнам не са окей  за политически приятелства (търговски може) защото човечеството се е напатило пряко или косвено от еднопартийна система и комунизъм.

Ето обаче с какво изненадаха читателите си две британски издания – Economist и The Telegraph, флагмани на консервативната и качествена журналистика. Отбелязвам визитките им, за да припомня, че каквото са написали, означава да е проверено до дупка. Пропагандата при тях е невъзможна, дори изкуственият интелект се вкисва пред превъзхождащата им конкуренция.

С идентични заглавия „Защо училищата във Виетнам са толкова добри“ изданията публикуват обширни материали какво се случва с образованието в страната на Хо Ши Мин. В скоби отбелязвам, че виетнамският комунистически революционер и лидер, приятел на Сталин и Мао, сериозно е изучавал конфуцианството. Това има като цяло значение, нали така! Та, освен всички останали истории около него, прочутият ръководител на кървавата Виетнамска война (виж филма на Франсис Копола „Апокалипсис сега“), Хо Ши Мин завещал на 98 милионния си народ следната поговорка: „В името на десетте години полза трябва да посадим дървета. В името на сто години полза, ние трябва да образоваме хората“. 

Резултатите за образованието на виетнамчетата са толкова смайващи, че при срещата със средностатистическото училище в Сайгон, двата англоезични медийни колоса зяпнали с уста, както се казва. След като се съвзели от шока, както и след като събрали купища сравнителни данни, те написали: „Според Световната банка виетнамските деца не само превъзхождат съучениците си в по-богатите страни от Югоизточна Азия в оценките по четене и природни науки, но също така и Обединеното кралство, Япония и Норвегия“. 

Разбира се, умни хора като британците, не казват че цялата магия се дължала на едно едничко нещо. Наблягат обаче на фактора учител. Комунистически Виетнам страхотно се грижи тъкмо за тях! Преподавателите и на най-дребните виетнамчета, тези дето учат в държавно предучилищно образование, супер се гордеели с кариерата си. Дори Ден на Учителя комунистическата държава им въвела. Нещо като Ден на майката. 

Който иска, може да се запознае с феномена. По-същественото се съдържа, в обобщението на Телеграф и Икономист. То гласи „Виетнам трябва да вдъхнови други страни да предоставят висококачествено образование, въпреки нивата на националните доходи“. Иначе казано, образователната система на Обединеното кралство трябва дълбоко да преосмисли себе си. 

Ако не се държи разбира се, като препълнена с предразсъдъци стара дама, родена в имението Даутън(виж мега сериала на HBO), заобиколена от слуги, слугини, икономи, каляски, ролройси, колежи, Итън, Оксфорд и прочие легенди и митове.

Лявата парадигма падна необратимо(?) и катастрофално у нас на 10-ти ноември 1989. Дойде дясното, завладя умовете и душите на хората, до такава степен, че чак голям процент се превърнаха в талибани.