Защо в България спорим толкова ожесточено за Украйна?

Кирил Петков

Тази сутрин съзнателно изслушах хора, с които не съм съгласен: Румен Петков и Антон Кутев.

Румен Петков описа Путин като справедлив държавник, предизвикан от разширяването на Запада след 1990 г. Значи справедливият свят е този преди 1990-а. Свят, в който България беше под съветски диктат, без независимост и свобода.

Кутев каза, че Русия не е непременно агресор. В Руско-турската война тя е била агресор за Турция, но освободител за България. Както днес била „освободител“ за Донбас.

Тогава разбрах: не спорим за фактите. Спорим за два мирогледа:
• едните смятат за нормално Русия да има влияние над България;
• другите не искаме България никога повече да попада под такова влияние.

Ако вярваш в първото, агресията срещу Украйна не е агресия, а „справедливост“. Затова аргументите не променят мнения.

Разделението стига и до корените ни. Дядо ми от Плевен е бил в лагера в Ножарево. Бащата на Румен Петков е бил в Градския комитет на БКП в Плевен. 

Но може би по-важно от корените е образованието ни. Поколения българи са учили история, в която Русия е само освободител, а всичко останало е премълчано. Така училището не просто разказва миналото. То е програмирало мирогледа ни за настоящето.

А историята е по-сложна. Ето колко пъти руски войски са прекосявали Дунав и са навлизали в нашите земи:
🔹 1773 – Тутракан и Силистра
🔹 1774 – Козлуджа, Шумен и Силистра
🔹 1809 – обсада на Силистра
🔹 1810 – превземат Силистра и Русе, боеве при Разград и Шумен
🔹 1811 – боеве край Русе
🔹 1828 – превземат Варна, обсаждат Шумен и Силистра
🔹 1829 – преминават Стара планина и стигат до Одрин
🔹 1854 – обсада на Силистра по време на Кримската война
🔹 1877 – Свищов, началото на Освободителната война
🔹 1944 – Червената армия навлиза, след като СССР ни обявява война на 5 септември

Десет пъти. Освобождението е само една глава от тази история. Историята е ясна: амбициите на Русия да има контрол над нашите земи са доказан исторически факт.

Днес Украйна е само повърхността. Отдолу въпросът е дали България принадлежи на себе си и дали имперските амбиции на Русия са нещо желано или нещо много опасно.

Докато не изясним кои сме ние като българи и каква България искаме, няма как да заемаме ясна позиция по световните въпроси. Ще продължаваме да спорим за последствията, без да назоваваме причината.