Александър Михайлов

На Бъдни вечер, по време на Първата световна война, започнала през същата, далечна 1914г., на Западния фронт в района на гр. Ипр (дал 3 години по-късно  наименованието на зловещия боен газ, които изкушава и поклонниците на покойният руски ген. Кирилов, б.р.) се случва Коледно чудо . Историята е известна от екранизация и писмо на участник, закупено на търг от ирландската музикална икона Крис де Бърг.

Вярата в Христос и чудото на Възкресението, което е невъзможно без чудесата на непорочното зачатие, Тихата Свята Нощ и Рождеството на Младенеца, дава възможност на умиращите до преди часове в окопите войници от Антантата и Тройния съюз да запеят Коледни песни, да се прегърнат по християнски, като истински братя и да заместят желанието за мъст и война със силата на човешката доброта и любов. Дори изиграват „приятелски футболен мач“.

Сто и десет години по-късно, 

дипломатът, претендиращ да изпълнява ролята на ген. Каулбарс у нас, другарката Митрофанова, без дори да се консултира с антуража си от руски исторически трубадури, сред който е д-р Искра Баева, е избрала точно светият за нас ден, за да измисли и публикува чрез  ТАСС  съществуването на някакво си „българско опълчение“, което е „освободило България, заедно със Съветската армия от фашизма.

Няма да отделям особено внимание на тази поредна нагла Потьомкинска подмяна на историческата истина, тъй като вярвам в максимата на покойния Тодор Колев, че „няма смисъл да спориш с хора, с които те делят вагони с книги“. Ще приема, че е объркала Опълчението в Руско-Турската война от 1878 г., дало решителен принос за победата на Европейския фронт в тази война, за разлика от събитията в Азия…“Грешката“ ѝ , може би се дължи на „съвпадението“, че и на 3.03.1878 г. и след 9.09.1944 г., „освободителите“ оставят в нашите земи Окупационен корпус и администрация (това е официалното им название)q в размер на 52 000 души, които знаем от историята как “учат българите на свобода и обноски“.

Но да се върнем на (не) възможността за Коледно чудо, макар и 110 години по-късно, след още една кървава Световна война, рухнала комунистическа глинена империя, напредване на човечеството до степен на създаване на Изкуствен Интелект, генно инженерство, феноменални научни открития, технически прогрес, свобода на човешкия дух и придвижване, равенство между половете, братство, индустриална революция и …..война в центъра на Европа, продължаваща почти 3 години, 

без жалост и почивен ден

Защо 110 години по-късно е невъзможно чудото от Бъдни вечер на 1914 г., а дори привържениците на „специалната военна операция“, феновете на Путлер, бункерния вожд от Москва, твърдят, че „се избиват братски народи“, защо?

Както винаги отговорът се е скрил в историята и народопсихологията, а на повърхността може да го извади само стремежът за истината, онази същата, за която говори Младенеца и ни завещава, че тя, СВОБОДАТА и ВЯРАТА в нея , събрани в ИМЕТО МУ, ще спасят ЧОВЕЧЕСТВОТО.

Без претенции за изчерпателност и праведността на последна инстанция ще се опитам накратко да обясня

 къде е „заровена“ невъзможността за повторението на чудото

 от Ипр, Белгия.

Като начало ще започна с това, че тези дни, които са светите дни на Рождество за християнския свят, за Москва, Мниск, Белград, Скопие и Ереван са обикновени дни от календара, тъй като не ползват в църковните дела летоброенето на по-голямата част от поклонниците на Христа. Какъв е приносът на Руската империя и геополитическия сблъсък със Запада, всеки знаещ да чете български гражданин е в състояние сам да научи.

Войната в Украйна е започната от диктатор, закърмен с бандитските битки по улиците, възпитан в сляпо убеждение в комунистическите постулати, отричащи и забраняващи всеки друг Бог и вяра, освен тази в СССР и ленинизма – сталинизма. Диктатор, научен да лъже и манипулира, за да оцелява, вкл. физически в школите по джудо, контролирани стриктно от бъдещия му работодател и кумир КГБ . Преди месеци православният войн Путин целува Корана и ходи при шаманите в Монголия да го съветват за  бъдещето…

Идейната база на тази лудост, наречена СВО, е прокламирана от наследника на генерал от ГРУ, болен фен на основателя на руския фашизъм Иван Илин, Хайдегер, Хаусхофер и Сталин, „философа на Путин“ Александър Дугин. В мозъкът на „мозъка на Путин“ е роден постулатът, че „Запада и либерализма са истинския Антихрист, който учи човека, че може да бъде свободен…Русия е войнстваща нация, Руската Православна Църква е войнстваща църква и когато ние не воюваме , собствено гнием…Русия трябва да поведе кръстоносен православен поход срещу Запада….цивилизация на асфалта и пералните машини…Това трябва да доведе дори до физическото унищожение на ареала на тази ерес…“.

Патриархът на РПЦ е офицер от КГБ, който „благославя оръжията и войните„ на тази война, дори наскоро обяви, че

не е грях да убиваш и да водиш война

за Православието, (което се приема с възхищение и от представители на нашето духовенство и дори от Патриарх Даниил „Руски“).

Военните командири и немалка част от войниците в окопите са възпитани във войнстващ атеизъм и комунизъм, рязко заменен от „Православие“, което по оценката на редица богослови у нас  „има повече общност с източния ритуализъм и деспотизъм, отколкото с християнските канони в останалите православни църкви“ и се използва за геополитическа пропаганда, като „успешно замести комунистическия интернационал и панславянските комитети“. Извинете ме за сравнението, но подобно е възпитанието на крайните джихадисти в Близкия изток, с които дори Дугин признава идейна близост, а Патриарх Гундяев сподели за „близост, по-скоро с религиите на Изтока, отколкото с Католицизма“.

Нищо ново за църква, славеща кървавия Невски и примирила се с монголското васалство…

През 1914 г. в окопите до Ипр, Белгия са наследниците на народите, водили кървави, батални, религиозни войни в Европа, продължили повече от век - цели 106 години, и завършили през 1648 г. с Вестфалските мирни договори. Договори, които описват поуките от тези кървави векове на религиозни и етнически битки за истината и в „името на Христа“. Договори, в които има норми против намесата във вътрешните работи на друга държава. Идеи, станали по-късно основи за международното право.

Почти по същото време в Москва се добират до трона „Романовите“, наследени от „великите“ Петър I и Екатерина, които започват да водят крайна

завоевателна политика

Екатерина, която е родена като немската аристократка София, дори отстранява съпругът си Петър под предлога „на защита на Православието от заплахата на Запада“ и започва крайна завоевателна политика на Запад (днешна Полша) и на Юг(днешни  Украйна, Крим и отчасти Кавказ).

Интересен факт, обект на друг разговор, е речник, издаден по нейно време от Руското Географско Дружество, включващ  превод към руски на 147 езика, вкл. диалекта на северноамериканските индианци от Аляска, в който липсва ….българския…

Та, ако все още търсите отговорите, заедно с мен, когато дедите на войниците от Ипр , на Запад в Европа се договарят за суверенитет, толерантност и ненамеса във вътрешните работи, дедите на мужиците в днешните окопи, на Запад от Москва и Грозни (да не споменаваме тези от Непал, Пхенян и т.н.) са обект на „всестранно поробителство за сметка на привилегиите на благородническото съсловие и стремеж за териториални разширения на империята“.

Поробителство и стремежи живи и днес в режима на бункерния император, облечени в старите доспехи на „война за Православието и защита на Отечеството“, са всъщност за територии, които и без това притежават в изобилие и не могат да управляват ефективно,  

без насилие и корупция

Изобилие, което е една от основните причини в земите на съвременна Русия и до ден днешен,  според голям брой анализатори и историци, да не съществува напълно изградена нация, национална идентичност и самосъзнание, макар че такива като „философа на Путин“ да претендират, че Русия е „отделна Православна цивилизация“. Според Арнълд Тойнби : „Православната цивилизация загива в сблъсъка между България и Източната Римска Империя и само една малка част - реакционна и закостеняла - остава в Русия и се сблъсква с опитите на Петър I за позападняване на царството му…“.

Какво ли би казал за това,  съвременният император в Москва, който се отъждествява (надявам се не и ръстово) с „Петър Велики“?

И нека вярваме в чудесата на Рождество! Възможно е и в Москва, все пак, другарко Митрофанова, да се появи освободително опълчение от Путинизма, съвременна форма на фашизъм, и да освободи руския народ и света от тази сатанинска напаст в името на Христа, Свободата, Истината и Любовта човешка. 

АМИН! ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО!