Защо задържаха бившия шеф на германското разузнаване и какво го свързва с Русия

Роман Гончаренко, Дойче веле

Аугуст Ханинг, бившият разузнавач №1 на Германия, беше задържан заради съмнения в шпионаж. В какво по-точно го подозират и какво се знае за връзките му с Русия?

За Федералната разузнавателна служба на Германия БНД арестът на бившия ѝ шеф по подозрения в шпионаж и опит за държавна измяна са безпрецедентен скандал и силен удар срещу нейния имидж. На шести октомври Федералната прокуратура съобщи за задържането на Аугуст Ханинг, оглавявал разузнаването от 1998 до 2005 година. Арестуван е и един от бившите му подчинени и доскорошен сътрудник в ръководството на спецслужбите Манфред Д.

Именно чрез него в продължение на години Ханинг бил получавал секретни документи. Той е обвинен и в изготвянето на досие за сътрудник на чуждестранна спецслужба, както и че години наред е снабдявал с информация сътрудник на друга чуждестранна спецслужба.  Цялата история се разкрива покрай друго дело, по което Федералната прокуратура разследва Ханинг и във връзка с което в дома му са били проведени обиски през 2025 година.

Не са съобщава за коя държава е шпионирано - има предположения, че става дума за Израел. Няколко германски медии пишат, че не става дума за Русия, чиято шпионска активност в Германия е нараснала рязко.

Кой е Аугуст Ханинг?

Аугуст Ханинг е роден през 1946 година в Западна Германия, завършил е право и е безпартиен. Кариерата му на държавен чиновник започва рано, през 1980-те години той работи в постоянното представителство на ФРГ в Източен Берлин. Там, наред с другото, се е занимавал с „откупуването" на граждани на ГДР, които са искали да избягат в Западна Германия.

След Обединението на Германия Ханинг е заемал различни длъжности в правителството в Бон, надзиравал е дейността на спецслужбите, докато през 1998 година правителството на Герхард Шрьодер (от социалдемократи и "Зелени") не го назначава, за изненада на мнозина, за ръководител на БНД.

Той е определян като класическия незабележим чиновник. По време на неговото управление се стига до пика в борбата срещу ислямския тероризъм след атаките от 11 септември, БНД се реформира и става по-открита служба, но има и няколко скандала, включително за подслушването на журналисти от страна на спецслужбите, както и решението за преместването на централата от Пулах, Бавария, в Берлин. Пак по време на управлението на Ханинг е прекратено вербуването на двойни агенти, което впоследствие е признато за грешка.

След като начело на германското правителство застава Ангела Меркел, Ханинг е назначен за държавен секретар в Министерството на вътрешните работи, където остава до 2009 година. Оттам нататък той се насочва към частния бизнес и работи като консултант и лобист.

Свидетел на Дерипаска, гост на Якунин

Първите публикации за връзки на Ханинг с Русия са от пролетта на 2000 година. По това време Берлин и Москва си сътрудничат активно, включително по линия на спецслужбите. През март 2000 година шефът на БНД предприема необичайна стъпка - лично заминава с трима помощници за Чечения, където по това време се води втората война. Неговата визита съвпада с президентските избори в Русия, на които побеждава Владимир Путин. Твърди се, че Путин лично бил дал разрешението за посещението на ръководителя на германското разузнаване - да се запознае със ситуацията на място. Пътуването предизвика критики в Германия, включително от страна на правозащитни организации.

През февруари 2005 година Ханинг, все още като шеф на БНД, е забелязан сред гостите на ревю с участието на руски модели, състояло се в посолството на Русия в Берлин. След като напуска разузнаването, името на Ханинг рядко се появява в новините, свързани с Русия. Такъв е например случаят с неговите свидетелски показания пред съд в Лондон във връзка с конфликта между двама руски олигарси - Олег Дерипаска и Майкъл Чорни. Там Ханинг дава показания в полза на Дерипаска.

През 2016 година Ханинг е забелязан в Берлин на конференция, организирана от бившия шеф на руските железници Владимир Якунин, определян като приближен на президента Путин. А през 2019 година се оказва замесен в скандала около банкрута на една от най-старите латвийски банки, принадлежала на бизнесмена Григорий Гуселников. Бившият шеф на БНД е бил член на Надзорния съвет на банката, заедно с бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

През 2019 година Европейската централна банка (ЕЦБ) дава негативна оценка на латвийската банка, което и води до нейния фалит. През 2021 година в Латвия е заведен иск за над 30 милиона евро за плащания на кредиторите на банката срещу Ханинг, Расмусен и някои други лица. Бившият шеф е можел да се лиши от недвижими имоти и от дяловете си в компании. Част от пенсията му е замразена. Самият Ханинг казва, че в случая с банката е „попаднал в капан".

Доскоро Ханинг бе канен като експерт в германските телевизионни предавания. В едно от интервютата си той сподели предположението, че зад саботажите по газопроводите „Северен поток" през септември 2022 година биха могли да стоят Украйна и Полша, и че това вероятно е било одобрено от президентите на двете страни. Тези негови думи предизвикаха възмущение във Варшава, а вицепремиерът ги нарече „лъжливи".

Първата реакция на скандала в Германия се изрази в призиви да се забрани на бившите ръководители на спецслужби да се занимават след напускането си с лобизъм и консултантска дейност. До момента това е обичайна практика, и то не само в Германия.