Изследване в Nature Communications обяснява как малко количество въглерод е позволило на желязото в центъра на Земята да се втвърди и да създаде магнитното поле, което пази живота на планетата
В продължение на десетилетия учените се чудят как точно е започнало формирането на твърдото вътрешно ядро на Земята – метална сфера, заровена на повече от 5000 километра под повърхността, която създава магнитното поле и защитава планетата от космическа радиация.
Сега ново изследване, публикувано в престижното списание Nature Communications, може най-накрая да даде отговор на една от най-големите геоложки мистерии: въглеродът е бил решаващият елемент, който е „заключил“ сърцевината на Земята, съобщи BBC.
Въглеродът – скритият архитект на земното ядро
Изследователи от Университета в Лийдс са използвали високоточни компютърни симулации, за да проследят как желязото – основният материал в земното ядро – се държи при екстремни налягания и температури.
Резултатите показват нещо изненадващо: добавянето на едва 4% въглерод в състава на ядрото позволява на желязото да кристализира и да образува твърда структура при реалистични условия.
Без това малко количество въглерод, учените смятат, че желязото би останало течно или би изисквало охлаждане с над 1000°C под точката на топене – нещо физически невъзможно в реалните условия на планетата.
„Въглеродът промени уравнението. Без него вероятно Земята нямаше да има твърдо ядро, а магнитното й поле – жизненоважно за поддържането на атмосферата – можеше да не съществува“, обяснява д-р Алфред Уилсън, водещ автор на изследването.
Геоложката тайна, която пренаписва историята на Земята
Твърдото ядро на Земята е дълбоко скрито, но неговото влияние е огромно. То не само създава магнитното поле, което защитава планетата от слънчевия вятър, но и регулира процесите в мантията и земната кора.
Разбирането как е възникнало то, дава на учените ключ към миналото – и може би към бъдещето на Земята.
Откритието на ролята на въглерода разширява представите ни за това как химичният състав на планетата е определил нейното развитие. Според авторите, то може да обясни и защо някои скалисти планети в други звездни системи не успяват да образуват стабилни магнитни полета – и следователно да поддържат живот.
„Като изучаваме замръзването на земното ядро, ние всъщност изследваме произхода на самата планетарна енергия“, допълва д-р Уилсън.
Нов поглед към сърцето на нашата планета
Въглеродът, елементът, който стои в основата на живота, се оказва и в основата на самата планета.
Новото изследване показва, че именно той е направил възможно формирането на твърдото ядро – процес, без който Земята никога не би изглеждала така, както я познаваме днес.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации