Германия има една от най-скъпите здравни системи в света: годишно болниците поглъщат по 75 милиарда евро. Но парите не достигат. Как ще им се отрази сега кризата с коронавируса? Сабине Кинкарц разказва в статия за "Дойче веле".

Институтът "Роберт Кох" предупреди германските болници да се подготвят за нарастващ брой тежко болни пациенти заради разпространението на коронавируса. А това може да се окаже голямо предизвикателство. Към момента от 28-те хиляди легла за спешни случаи около 80% са заети. Подобна ситуация е нормална за грипния сезон.

Плановете на болниците за работа в извънредни ситуации предвиждат всички отделения да бъдат превърнати в интензивни. Това включва например оборудването им с апарати за обдишване, по-различно разпределение на медицинския персонал, отлагането на планираните операции и спирането временно на всички неспешни прегледи. "Това се отнася включително за пациентите с тумори", казва Йоахим Лабенц, професор по вътрешна медицина и директор на клиниката в Зиген.

Претоварени лекари

Никой не може да предвиди как ще се отрази на болниците кризата с коронавируса. "Най-важното послание е да пазим лекарите и другите медицински работници, защото в противен случай здравната система ще се разпадне", казва проф. Лабенц. Той смята, че германската здравна система е "тежко болна", като не визира само коронавируса. Недостигът на време и средства и преливащата бюрокрация водят до това все повече медицински служители да са на предела на възможностите си. "Почти 60 процента от лекарите се чувстват претоварени, защото често или дори постоянно са принудени да стигат до предела на физическите си възможности." В болниците се говори преди всичко за икономии.


Основен виновник за това положение е пазарната логика. До 1985 година със закон беше забранено болниците да генерират печалба. През годините тази забрана постепенно беше разхлабвана, за да бъде въведена през 2004 година една система, подобна на клиничните пътеки. Здравните каси не изплащат фактическите разходи, а се използва каталог от цени за различните дейности. Уеднаквяването на парите за болниците трябваше да породи конкуренция, която по законите на пазарната икономика да доведе и до намаляване на разходите. Но се случи обратното. Германия има една от най-скъпите здравни системи в света: 75 милиарда евро се изплащат на година на близо двете хиляди болници в страната.

Как се печели от операции

Много средства се отделят за покриване на медицинско-техническите разноски. В Германия ортопедичните и кардиологичните операции са най-скъпи. Оперирането на пациенти заради болки в кръста, коляното или гърба носи много повече пари от лечението на хронично болни пациенти. "Когато само една операционна зала е свободна, а трябва да бъдат оперирани двама пациенти, се избира този, който носи повече пари", казва доктор Лабенц.


Парите, които лечебното заведение получава, са еднакви, независимо колко души са участвали в операцията или колко висококачествени са използваните материали. Печалбите се генерират, когато разходите са по-малко от средствата, които са отпуснати. Затова болниците закриват все повече работни места, а персоналът се оказва с все повече работа. "Една колоноскопия за превенция на рак отнема около 30 минути при опитен лекар", продължава Лабенц. "От 1 април 2020 година средствата, отпускани за тази манипулация, ще бъдат намалени с 10%. За да се изплаща тя, трябва да я сведем до 18 минути според ръководството на болницата."

Глад, недоспиване и стрес

Според неотдавнашно изследване всеки пети лекар обмисля да смени професията си. Най-силно изразено е това при младите лекари. При специалистите под 35-годишна възраст признаци за бърнаут се откриват при около 70% от тях. Младите лекари започват работа с идеалистични представи, които се разминават с реалността, обяснява преподавателят Райнхард Щраметц.

Лекари, които карат дежурства по 24 часа без сън и храна, страдат от глад, недоспиване, стрес и изтощение. Това води до понижена способност за реакции и грешки, които, особено пък в болници, трябва да бъдат избягвани на всяка цена, критикува Щраметц.

Работните условия трябва да се променят

Дълго време властва разбирането, че лекарите не могат да бъдат претоварени. Но това табу се разбива на фона на все повечето лекарски грешки, казва Щраметц. "Не става въпрос за човешки грешки заради недостатъчна компетентност или безотговорност, а за опасни действия заради несигурната работна среда."

Директорът на болницата в Зиген Йоахим Лабенц настоява политиците да осигурят по-добри работни условия в болниците и да отменят системата, в която средства се изплащат по каталог, без да се взимат предвид страничните фактори. Той смята, че трябва да бъде въведен и задължителен минимален брой на лекарите в дадена болница.

Повече средства за сестрите и санитарите

Подобна минимална квота вече е въведена при санитарите. Промени в закона от края на миналата година предвиждат в бъдеще средствата за сестри и санитари да формират отделен бюджет. Понеже това не важи за лекарите, Лабенц смята, че е напълно възможно болниците да се опитат да пестят средства от тях. А недостигът на лекари допълнително усложнява нещата.

Как работещите на ръба на възможностите си лекари ще се справят с кризата, предизвикана от новия коронавирус, Лабенц не се наема да каже. "Ще зависи от това колко пациенти ще дойдат в болниците и колко лекари ще са в състояние да се погрижат за тях". В кризата с коронавируса той вижда шанс за лечение на "тежко болната здравна система". "Натовареността на здравната система и на лекарите сега може и да бъде забелязана", казва той.