Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че няма да „предаде“ страната си, докато отхвърля американско предложение за прекратяване на войната, широко възприемано като благоприятно за Москва. Той призна, че подобна позиция може да постави под въпрос подкрепата на Вашингтон. Според него Украйна преживява един от най-тежките моменти в своята история. В обръщение към нацията Зеленски подчерта, че възнамерява да предложи „алтернативи“ на плана от 28 точки на американския президент Доналд Тръмп, който стъписа Киев и европейските съюзници със заложените в него условия – отстъпване на територии, съкращаване на армията, отказ от членство в НАТО и провеждане на предсрочни избори. В замяна Русия би получила териториални придобивки, реинтеграция в глобалната икономика и завръщане в Г-8.

Кремъл реагира с уверено послание, предупреждавайки Зеленски да започне преговори, ако не иска да рискува загуба на още територии. „Ще изложа аргументи, ще убеждавам, ще предложа алтернативи“, заяви украинският президент. Той припомни, че след руската инвазия през 2022 г. Украйна не е предала своите интереси и „няма да го направи и сега“. По информация на неговата администрация Зеленски е разговарял с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и планира директен разговор с Тръмп „в следващите дни“. Провел е и спешна консултация с германския канцлер Фридрих Мерц, френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър, докато Европа – извадена от процеса – търси единна позиция.

Американският план предвижда признание на Крим и окупираните зони в Източна Украйна като „де факто руски“, украинско изтегляне от част от Донецка област, замразяване на фронтовата линия в Херсонска и Запорожка област и ограничаване на украинската армия до 600 000 военнослужещи. Киев трябва да се откаже завинаги от НАТО и да не допуска натовски сили на своя територия, а в замяна би получил неуточнени „гаранции за сигурност“ и фонд за възстановяване, финансиран от замразени руски активи. Зеленски заяви, че натискът върху страната е „един от най-тежките досега“ и предупреди, че Украйна може да бъде изправена пред „много труден избор – загуба на достойнство или риск от загуба на ключов партньор“.

Администрацията на Тръмп отхвърли твърденията за координация с Москва, а Русия заяви, че официално не е получавала проекта. Белият дом обяви, че това е „добър план“ за двете страни. В опит да укрепи европейската подкрепа Зеленски разговаря с лидерите на Великобритания, Франция и Германия, които потвърдиха „непоколебимата и пълна подкрепа за Украйна“. Мнозина в ЕС са силно обезпокоени от възможността войната да приключи при условия, благоприятни за Москва. Канцлер Мерц подчерта, че украинската армия „трябва да остане способна да се защитава“, а Берлин посочи, че настоящата фронтова линия „е отправната точка за всяко бъдещо споразумение“.

Кремъл обаче демонстрира увереност, че победата е близо – независимо дали чрез преговори или на бойното поле. Говорителят Дмитрий Песков заяви, че Зеленски трябва „да преговаря сега“, защото „пространството му за маневри намалява с всяка изгубена територия“. Москва настоява за неговото отстраняване още от първия ден на инвазията, а американският проект предвижда провеждане на избори в Украйна в рамките на 100 дни. Няма официален срок за украински отговор, но Зеленски потвърди, че разговорът с Тръмп предстои.

Обществото в Киев е разделено – част от хората смятат, че трябва да започнат преговори, за да подобрят условията, други виждат в плана „призив за капитулация“. „Нито ние, нито Русия ще направим отстъпки“, казва Янина, 41-годишна шивачка. Депутати в парламента реагираха гневно. „Да бъдем напълно шашнати стана норма“, каза украински народен представител пред АФП. | БГНЕС