Президентът на Украйна Володимир Зеленски се обърна към украинците по случай Великден. Държавният глава подчерта в обръщението си, че украинският народ пада на колене само когато се моли. Обращението на Володимир Зеленски е публикувано на сайта на президентството на Украйна.

Вижте обръщението на украинския президент, което публикува "Фокус" без редакторска намеса.

Днес, празнуваме един велик празник - Възкресението на Господа. Великден. Великден е символ на освобождението на човешката душа от робството на злото и мрака. Това е победата на доброто и справедливостта, победата на живота над смъртта.

За всичко това се борим вече 802 дни подред. 802 дни, в които волята се изправя срещу мрака, а храбростта - срещу ужаса. 802 дни на нашата съпротива, която може да се опише с думите от Евангелието на Йоан: "И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе".

Същите думи са посветени на една от изложбите в катедралата "Света София", където се намирам сега. Тя и други творби на различни украински художници заедно носят дълбок смисъл. Това са икони върху кутии за боеприпаси. Те са пропити с дима на нашата земя и с духът на нашия народ. Символи на големите изпитания и на великата сила, която ни помага да ги преодолеем. Всяка от тези икони е като божествено проявление. Доказателство, че небето е с нас. Отговор на въпроса защо украинците са оцелели. Защото в най-трудните обстоятелства и в най-мрачните времена ние сме способни да родим светлина. Върху дъските, изгорени от огъня и скръбта, от страданията на украинските градове и села. Като съчетаваме на пръв поглед несъвместимото: войната и Бога. Преодоляване на злото чрез вяра. Преодоляване на изпитанията с надежда.

Гледайки тези икони, човек може да разбере чувствата на цялата ни нация. Огледало, което отразява нашата действителност по време на война. Пътят, който вече сме изминали, този Великден и цялото ни настояще. Ето как изглеждат нашите амулети днес. Ето как усещаме, че Бог ни закриля с ръцете на нашите войници. Ето как виждаме закрилата на небесните сили, въплътена в Силите за сигурност и отбрана на Украйна. Всеки украински мъж и жена, които се посвещават на свещената задача да защитават родината си от мрака и злото.

На тези икони са изписани имената на героите, които са дали живота си, за да ни защитят. Те показаха, че украинците коленичат само за молитва. И никога пред нашественици и окупатори.

Библията ни учи да обичаме ближния си. И днешният ден ни показа истинското значение на тази дума. Когато дори на стотици километри един от друг се подкрепяме и си помагаме. Защитаваме се един друг. Молим се един за друг. Когато всички сме станали по-близки един на друг, съседи един на друг. А бившият съсед, който винаги се е опитвал да ни бъде брат, е далеч за нас завинаги. Той наруши всички заповеди, поиска къщата ни и дойде да ни убие. Светът вижда това.

Бог го знае. И ние вярваме, че Бог има шевица с украинското знаме на рамото си. Така че с такъв съюзник животът определено ще победи смъртта.

Преодолявайки общ път, изпитвайки обща болка, днес всички ние сме обединени от една обща молитва.

За всички наши войници, които празнуват Великден в окопите и на своите позиции. За нашите воини на светлината, които удържат демоните във всички посоки. За тези, които спазват още една заповед в живота си: да защитават Украйна. Надявам се, че всички те ще се върнат живи.

За всички наши цивилни, които всеки ден работят усилено, за да бъде държавата силна и да побеждава успешно злото. За тези, които живеят и работят за това.

За всички наши деца. Младите момчета и момичета, чието детство им беше откраднато от Русия, но които въпреки всичко не са забравили как да се усмихват и да вярват в чудеса.

За всички наши майки и бащи, които бяха лишени от щастлива и спокойна старост. И които, въпреки всичко, се държат и се грижат за нас.

За всички наши градове и села, които трябва да усещат Божията благодат, а не постоянния ужас от злото. Над които висят черни облаци и летят бомби и ракети от онези, чието място е в ада, а не в украинското небе.

За нашата земя и нашия народ, чийто дух не може да бъде сломен. Спомняйки си думите, написани в "Света София", които се сбъднаха в живота ни: "Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне от ранно утро." (Пс 45:6)

Днес нашата молитва е за всички украинци, които очакват тази зора и със сигурност ще я видят. Те ще дочакат мира, истината и Бога, който ще се върне в опожарената земя. Тя е покрита с белези под формата на кратери и окопи.

Тя ще се възстанови с детски смях вместо с рев на предупреждение за въздушна тревога.

Светлината, която ще се завърне в цялата ни дадена от Бога земя, във всички територии, които са временно окупирани от дяволите. Бог ще се върне в Мариупол. Към развалините и морските брегове. Това винаги е било така. Това със сигурност ще се случи. Вярвам в това всеки ден и особено в този велик ден на това велико място. Историята която ни напомня, че нито нашествието на Ордата, нито нацистката окупация, нито руският терор ще успеят да ни изтрият от лицето на Земята.

Нека небесата укрепят волята ни в битката срещу пленничеството. Нека ни дадат смелост да постигаме нови успехи и мъдрост да ценим всичко, което вече сме спечелили. Сила да поддържаме единството. Единство, което да умножава силата. Нека Бог да даде вечен покой на всички, които дадоха живота си за Украйна, и вечен мир на техните потомци. На всички наши деца и внуци, на всички наши бъдещи поколения, които имат свещеното право да знаят какво е мирен Великден в мирна Украйна.

Днес ние се молим за това и се борим за него.

И светлината в мрака свети...