Край на хегемонията на САЩ и Русия - заради бруталния подход на Путин и Тръмп

Александър Детев, Дойче веле

Напоследък Русия не успява да завладее почти никаква територия в Украйна, а украинците провеждат все повече успешни удари срещу агресора. САЩ пък губят образа си на непобедимото военно страшилище. 

Нито стъпка напред. Така може да бъде описана руската офанзива в Украйна през последните месеци. Редица наблюдатели и експерти подчертават, че напоследък армията на Путин не успява да завладее почти никаква територия в Украйна. Фронтът е разделен от ничия земя, поставена под обсега на дронове, където не може и пиле да прелети. В същото време над главите на московчани заваля черен дъжд, след като Украйна удари петролната рафинерия край Москва. Войната стигна до руснаците, а митът за непобедимата руска армия бавно, но сигурно се срива от четири години насам.

В същото време Съединените щати не успяват да подпишат споразумение с Иран, въпреки че Доналд Тръмп отчаяно се опитва да обяви победа, която му е силно необходима на фона на предстоящите междинни избори в страната. Всъщност аятоласите и преди всичко Революционната гвардия засилиха хватката около властта, откриха нов ефективен метод да изнудват света през Ормузкия проток и разбиха на пух и прах представата, че съюзниците на САЩ в региона са защитени от военни атаки.

Страхопочитанието към САЩ и Русия върви към своя край. Нито Иран се страхува да протака преговорите, нито Израел планира да прекрати ударите си по Ливан въпреки яростната критика от Тръмп и Ванс. В същото време държави като Армения, доскоро считани за кремълски бастиони, се откъсват от руската сфера на влияние, защото тя не им гарантира нито сигурност, нито прогрес.

Светът изглежда става все по-многополюсен, а ретроградният и брутален подход на Владимир Путин и Доналд Тръмп само катализира този процес.

Страшната мечка се оказа не толкова страшна

"Европа не може да победи най-голямата ядрена сила", повтаря неспирно българският премиер Румен Радев и все повече звучи като досаден ек от едни отминали времена.

Никой - нито Украйна, нито подкрепящите я държави - се стремят към военна окупация на Москва. Икономическият натиск върху руснаците, загубата на стотици хиляди млади мъже и имиджовите щети от войната, която уж трябваше да приключи за три дни, ще доведат рано или късно до капитулацията на режима в Кремъл и машината му за убиване. Дори Доналд Тръмп, който освен всичко останало преследва и лична вендета срещу Володимир Зеленски, вече открито признава украинските успехи на фронта и слабата позиция, в която се намира Путин, с когото той доскоро си говореше приятелски.

Полицаят на света се пенсионира

Говорейки за Доналд Тръмп - в първата година и половина от връщането си в Белия дом той успя да скъса с доктрината, която светът следваше през последните 80 години. Тя горе-долу гласеше следното - ако си съюзник на САЩ и Вашингон те пази, ти си недосегаем. Държавите в Персийския залив - Кувейт, Бахрейн, Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия, които имат американски бази на своя територия, научиха по трудния начин, че това вече просто не е вярно. С наказателни удари, включващи хиляди дронове и балистични ракети, Иран нанесе тежки икономически и репутационни щети на другите страни в региона. Те пък от своя страна бързо разбраха, че трябва да могат да се бранят сами и започнаха дори да диверсифицират вноса на оръжия и да черпят опит от други държави - както от Турция, така и от Украйна, чиято армия се превърна в една от най-високотехнологичните в света.

САЩ изгубиха образа не само на сигурен партньор на съюзниците си, но и на непобедимото военно страшилище, което дори и преди да се е вкарвало в безсмислени войни, винаги е успявало да свали режимите, които му се опълчват. Изключение правят Корея и Виетнам, но там другият бивш хегемон изиграва своята ключова роля.

Големите печеливши и големият губещ

В тази ситуация големите печеливши изглеждат двама. Китай, който се превръща във все по-ключов икономически и политически играч, особено за държавите от някогашната съветска орбита. И Европейският съюз, който против волята си беше принуден да се откъсне от опеката на Вашингтон.

ЕС се военизира и политизира. Цената, която 27-те плащат, е висока, но едно събитие от началото на май 2026 година показа хоризонта напред. В Ереван се събраха държавите от Общността, включително новите членки на НАТО Швеция и Финландия, както и Армения, Грузия, Молдова, Украйна. Последните четири се стремят към все по-сериозно обвързване с Европа и вярват много повече в Европейския съюз, отколкото самият той.

Големият губещ, разбира се, е мирът. С голямата сила идва голямата отговорност, както е казал чичото на Спайдърмен, и Европа ще трябва да поеме тази отговорност, ако иска да оцелее. Това означава консолидация, решителност и преборване на онези ретроградни играчи, които слагат прът в общите решения.

"Старият ред няма да се върне. Не бива да го оплакваме. Носталгията не е стратегия. Но именно от този разрив можем да изградим нещо по-добро, по-силно и по-справедливо. Това е задачата на средните сили", заяви наскоро канадският премиер Марк Карни. А когато великите сили са в отстъпление, бъдещето явно принадлежи на средните.