ЕС изисква от Сърбия да гарантира правата на малцинствата, включително достъп до образование, използване на малцинствените езици, достъп до медии и религиозни служби на малцинствени езици и адекватно представителство в публичната администрация.

Това заяви върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика и сигурността Жозеп Борел.

Той изпрати писмо до евродепутати, които през месец декември 2023г. предупредиха Брюксел за систематичното потъпкване на правата на българското малцинство от страна на Сърбия в продължениe на вече един век.

Позицията на Борел без съкращения:

Уважаеми членове на Европейския парламент,

Благодаря Ви за писмото от 7 декември 2023 г. относно Вашите опасения, свързани с третирането на българското малцинство в Република Сърбия.

Позволете ми да подчертая, че в рамките на преговорите за присъединяване към ЕС Европейската комисия следи отблизо цялостното състояние на принципите на правовата държава в Сърбия, включително отношението към хората, принадлежащи към национални малцинства. Съгласно глава 23 "Съдебна система и основни права" от преговорите за присъединяване, от Сърбия се изисква да приложи правната си рамка относно правата на представителите на малцинствата. Това включва по-специално образование, използване на малцинствените езици, достъп до медии и религиозни служби на малцинствени езици и адекватно представителство в публичната администрация. От Сърбия се очаква също така да изпълни изцяло своя "план за действие за гарантиране на правата на националните малцинства". Подробна оценка на напредъка на Сърбия в това отношение е представена в Доклада за Сърбия за 2023 г. Комисията ще продължи да си контактува със Сърбия по тези въпроси, а Делегацията на ЕС в Сърбия поддържа редовни контакти и с посолството на България в Сърбия.

Комисията очаква от всички партньори в региона да насърчават атмосфера на взаимно доверие и да насърчават добросъседските отношения и регионалното сътрудничество. /БГНЕС