Знакова визита на Зеленски в Южна Африка

Посещението на украинския президент Володимир Зеленски в Южна Африка подчертава промяната в позицията на Претория по отношение на руската инвазия преди повече от три години, която първоначално отказваше да осъди, твърдят анализатори.

По информация на Ройтерс посещението е свързано с преговори с президента на африканската държава Кирил Рамафоса за двустранно сътрудничество и усилията за прекратяване на войната на Русия в Украйна.

Посещението е „продължение на усилията ни да се опитаме да постигнем мирно решение“, заяви говорителят на Рамафоса Винсент Магвения миналия месец. Това е позицията, която Южна Африка поддържа от самото начало на този конфликт, добави той.

Кирил Рамафоса ще бъде  домакин на Зеленски по време на първото му посещение в Африка само няколко седмици след като Претория се присъедини за първи път към резолюция на Общото събрание на ООН, критикуваща Русия за войната.

Във февруарската си резолюция ООН „потвърди ангажимента си към суверенитета, независимостта, единството и териториалната цялост на Украйна“ срещу „пълномащабното нахлуване на Руската федерация в Украйна“.

„Южна Африка и преди е била критикувана за това, че е заела доста двусмислена позиция при определянето на конфликта“, заяви пред АФП изследователят от Института за изследване на сигурността Приял Сингх.

„И мисля, че резолюцията на ООН по същество изясни това: Южна Африка призна, че трябва да заеме много по-малко двусмислена роля и да се ангажира решително с всички страни“, каза той.

Близките връзки на Претория с Кремъл - създадени с подкрепата му в борбата срещу предишния режим на апартейд - повдигнаха вежди в страната и в чужбина, с опити да се окаже натиск върху нея да се откаже от позицията си на необвързана страна.

Отношенията дори подхраниха твърденията на бивш посланик на САЩ, че руски кораб, акостирал в Кейптаун през 2022 г., е бил снабден с оръжия, предназначени за конфликта.

Южна Африка иска да вярва, че може да работи и с двете страни в конфликта и да улесни всеобхватния мирен процес, като може би се опира на собствения си сравнително гладък преход от управлението на бялото малцинство през 1994 г. след десетилетия на въоръжена борба.