Премиерът на Република Северна Македония заяви по повод 11 октомври в Прилеп, че на тази дата там и в Куманово е започнала борбата срещу „тогавашните фашистки окупационни сили“, без да казва обаче, че под "окупатор" трябва да се разбира българската армия. Това пише скопското издание „Независен“, цитирано от Агенция "Фокус".

Скопие „няма намерение да забравя онези, които преди 80 години на 11 октомври 1941 г. в Прилеп и Куманово запалиха факела на борбата за своята свобода и независимост“, заяви министър-председателят в рамките на реч по време на празника от централния площад. Това е един вид отговор на твърденията на София от миналия месец, че българската армия не е окупирала, а освободила Македония, но и жест на добра воля чрез изхвърляне на думата „български“, отбелязва вестникът.

„На този ден 16 младежи, партизани от Прилепския партизански отряд „Гоце Делчев“, нападнаха полицейското управление на тогавашните фашистки окупационни сили и прекъснаха телефонните и електрическите връзки с града.

Тези млади хора, заедно с техните другари от Куманово, предприеха смели действия и поставят началото на всенародната борба за свобода и човешка справедливост. Тези млади хора не пощадиха себе си - нито младостта си, нито живота си.

Остават записите на тогавашния окупационен военен съд, в който пише, че нападателите са имали около двадесет пушки и няколко бомби. С 300 до 400 куршума, хляб и други хранителни стоки.

Това е записано в точните съдебни протоколи, но не е записано най-силното оръжие, притежавано от тази шепа млади хора: силният импулс, силната воля и решимостта да се изправят срещу фашистките окупационни армии. Да продължат държавно-строителната дейност на всички предишни поколения, мечтали за независима македонска държава.

Те направиха собствения си живот оръжие за тази идея, защото знаеха, защото видяха, защото разпознаха, че свободата, справедливостта и държавата са на една крачка от реализацията.

В името на дължимото уважение, вдъхновение и възхищение от техните революционни и освободителни творби нашите освободители от Народно-освободителната война кръстиха партизански отряди с имената на Гоце Делчев, Питу Гули, Даме Груев, Яне Сандански“, заяви Заев

След като говори за македонския път през 30-те години на независимостта, премиерът на югозападната ни съседка постави отново бъдещото членство на РС Македония в ЕС и позицията на София по този въпрос.

„Никой няма възражения срещу нашите реформи. Напротив, те се признават и хвалят. Ние показахме способността постоянно да прилагаме европейските ценности у дома ...

За съжаление, столчето ни в Европейския съюз все още не е поставено. Сега очакваме от Брюксел и особено от София реално да покажат, че европейските ценности и принципи за разширяване все още са стратегическа цел. Че процесът на разширяване в Западните Балкани е жив. Че те гледат напред, както македонският народ гледа напред. Това е европейското виждане.

Гласът ни е силен и може да се чуе далеч, когато посочим, че всяко по-нататъшно забавяне в началото на преговорите подхранва и насърчава ретроградните сили в страната и региона. Ние посочваме, че е опасно тези сили, които са противници на европейското единство и европейските ценности, да получат най-малкия шанс“, каза премиерът.

Той подчерта, че македонските граждани в усилията за по-добро бъдеще се ръководят от наследството, оставено им от техните предци в борбата за свобода. „За да постигнем тази цел, имаме на кого да подражаваме и го правим днес, когато си спомняме и отдаваме почит на всички, които никога не са се питали каква е цената на свободата, справедливостта и социалното равенство.

За всички, които ни оставиха в наследство да се обединим около тези ценности и да преодолеем разделенията. Нека укрепим единството, което ни беше оставено като завещание с Крушевския манифест, народоосвободителната антифашистка война и АСНОМ и референдума за независимост“.

Заев отрече, че Преспанското споразумение и Договорът за добросъседство с България са „изтрили АСНОМ“ от историята на страната.

„Това бяха големи, смели стъпки, за да потвърдим, че страната ни е била и винаги ще бъде Европа. Те дезинформираха, че уж сме изтрили АСНОМ от нашата история, от нашата Конституция.

Никога, на никаква цена! Той не само не беше изтрит в преамбюла на Конституцията, а напротив, сега АСНОМ се споменава и оценява още повече. Укрепихме още повече мястото и значението на АСНОМ в държавно-правната традиция на страната ни. Говори ли се повече откогато и да било за македонския език? Посветихме и един ден, празник на македонски език, 5 май.

Гърдите ни се изпълниха с гордост, когато македонското знаме беше издигнато на пилона пред централата на НАТО и когато беше изпят македонският химн.

С този акт химнът, гербът и знамето остават завинаги в кода на македонската идентичност. Точно като нашата територия, език, именуване на народа с всички негови атрибути, с неговата история, култура и наследство. Македонски. Завинаги“, заяви Зоран Заев, който изобщо не спомена предстоящите в югозападната ни съседка местни избори.