През пролетта на 2025 г. Би Би Си публикува разследване, разкриващо масово конфискуване на недвижима собственост, принадлежаща на украински граждани, избягали от окупирания град Мариупол. Но незаконното отчуждаване на частна собственост е само един аспект от по-широка, систематична кампания на преследване, ръководена от Руската федерация. Тази кампания е насочена към украинци, които са напуснали окупираните територии, били са насилствено депортирани или са останали на място по различни причини.

Филтрационни лагери, принудителни депортации, незаконна военна мобилизация на украинци в руската армия за т.нар. „месни щурмове“, насилствена русификация и налагане на руско гражданство — всички тези действия, определени още през 1992 г. от  Съвета за сигурност на ООН като 

елементи на „етническо прочистване“, 

представляват основни стълбове в руската политика в окупираните територии.

През април 2025 г. постоянният представител на Естония в ООН Рейн Тамсаар повдигна въпроса за тези престъпления по време на преговори за евентуално замразяване на руската агресия срещу Украйна. Той подчерта, че дипломатическите усилия се фокусират почти изцяло върху териториални и военни гаранции, пренебрегвайки хуманитарното измерение на конфликта.

Към април 2025 г. по данни на Върховния комисар на ООН за бежанците над 6,9 милиона украински бежанци са регистрирани по света. Още около 6 милиона украински граждани, включително около 1,5 милиона деца, остават в окупираните територии и са изложени на рисковете от криминалната етническа политика на Русия.

Международноправна оценка на руската етническа политика и заплахите за украинците в окупираните територии

Според Офиса на ООН за превенция на геноцида, понятието „етническо прочистване“ не е официално признато като отделно престъпление по международното право. Въпреки това действия, равносилни на етническо прочистване, могат да бъдат квалифицирани като престъпления срещу човечеството или военни престъпления.

Международният съд в делото „Босна и Херцеговина срещу Сърбия“ (2007 г.) подчертава, че доказателство за специфичен умисъл (dolus specialis) е необходимо, за да бъде квалифицирано едно действие като геноцид.

В случая с руската война срещу Украйна подобен умисъл многократно се вижда в официални изказвания на руски представители. Например през април 2022 г. заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев заявява открито омразата си към украинците и желанието да ги „няма“.

Пропагандна статия на държавната агенция РИА Новости озаглавена „Какво трябва да направи Русия с Украйна“ открито призовава към „деукраинизация“ на страната.

През април 2023 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призна депортацията и насилственото прехвърляне на украински деца в Русия като актове на геноцид.

Принудителните депортации — форма на етническо прочистване

Според разследване на Deutsche Welle, Русия продължава масовите депортации на украинци от окупираните територии. Още преди пълномащабната инвазия руското правителство е подготвило 188 временни центъра за настаняване в Ростовска област, като до октомври 2022 г. броят им достига 807 в цяла Русия.

Украинското правителство оценява броя на принудително преместените украинци в Русия между 1,5 и 2 милиона души. Особено уязвими са близки на украински военнослужещи и активисти.

Международната съдебна практика вече е признала подобни действия за етническо прочистване – Международният трибунал за бивша Югославия осъди Радован Караджич за геноцид и престъпления срещу човечеството, включително принудителни депортации на несръбско население.

Налагане на руско гражданство и русификация

От 2014 г. насам Русия насилствено налага руско гражданство в окупираните територии. След анексията на Крим и окупацията на части от Донбас, процесът на „паспортизация“ се ускорява след новите окупации през 2022 г.

През март 2025 г. Владимир Путин подписва указ, според който всички украински граждани в окупираните територии или в Русия трябва да придобият руско гражданство до 10 септември 2025 г. или да напуснат страната.

Британското разузнаване определя този указ като принудителна мярка, целяща да изтласка украинци от окупираните територии – явна форма на русификация и етническо прочистване.

Принудителна военна мобилизация на украинци

Особено тревожно е, че украинци в окупираните територии се мобилизират насила в руската армия, често в резултат на наложеното гражданство.

През октомври 2024 г. в Херсонска област е обявена задължителна военна служба за мъже между 18 и 30 години. Подобни мобилизации се случват и в Донецка, Луганска и Запорожка области.

Още през март 2022 г. украинското разузнаване съобщава, че мобилизираните без обучение и екипировка се използват като „жива примамка“, водеща до масови жертви.

Културна асимилация и заличаване на украинската идентичност

Русия прилага културна асимилация чрез системна русификация и унищожаване на украинската идентичност. Макар и да не се признава като отделно престъпление, тя може да бъде част от престъпления срещу човечеството.

Доклад на Human Rights Watch от 2024 г. със заглавие „Образование под окупация: насилствена русификация на училищната система в окупираните територии“, съдържа показания на учители и родители, описващи принудително пеене на руския химн, отвличания на директори и премахване на украинските учебни програми.

Украински език, литература, история и медии са напълно забранени, заменени от руски пропагандни канали.

Как да се противодейства

Разработването на механизми за защита на украинците в окупираните територии трябва да бъде в центъра на всяка дипломатическа резолюция. Без ясни правни и хуманитарни гаранции, милиони украинци остават беззащитни пред геноцидната политика на Русия.

Четвъртата Женевска конвенция (1949 г.) и Резолюция 1674 на Съвета за сигурност на ООН (2006 г.) поставят защитата на човешките права в основата на разрешаването на конфликти. Международното хуманитарно право забранява депортации, налагане на чуждо гражданство, насилствена мобилизация и културна асимилация на цивилни в окупирани територии.

Едно от най-належащите решения трябва да бъде разгръщане на хуманитарна мисия на ООН в окупираните територии, за да гарантира спазването на човешките права.