Звезда минава край Слънцето – и Земята може да излети в Космоса

Според нови компютърни симулации, бъдещето на Земята може да зависи не само от нашата звезда или от собствената ни орбита, а и от... преминаваща наблизо друга звезда. Това е ново и притеснително допълнение към дългосрочните прогнози за стабилността на Слънчевата система.

Гравитационният хаос започва от Меркурий

Изследване на астрономите Нейтън Кейб (Planetary Science Institute, САЩ) и Шон Реймънд (Университет Бордо, Франция), представено в arXiv.org, показва, че орбитата на Меркурий – най-близката планета до Слънцето – е изключително чувствителна към гравитационни смущения. Юпитер вече оказва влияние, но ако към уравнението се добави и преминаваща звезда, орбитата на Меркурий може да стане толкова ексцентрична, че той да се сблъска със Слънцето или Венера.

А последствията не спират дотук: възможен е ефект на доминото, при който Венера или Марс удрят Земята, или Земята попада в орбитата на Юпитер – чиято мощна гравитация може да я изхвърли от Слънчевата система.

Колко реална е заплахата?

Добрата новина: вероятността това да се случи е само 0,2% през следващите 5 милиарда години – приблизителната остатъчна продължителност на живота на Слънцето. Въпреки това, това е значително повече от предишните оценки, които не отчитаха ефекта от преминаващи звезди.

Особено опасни са бавно движещи се звезди, които преминават в радиус до 100 астрономически единици от Слънцето – достатъчно близо, за да окажат продължителен гравитационен натиск върху планетите.

„Малко е стряскащо колко уязвими можем да бъдем от планетарен хаос“, казва проф. Рену Малхотра от Университета на Аризона, която не е част от изследването.

А какво става с Плутон?

Изненадващо, Плутон – далечният и вечен обект на астрономически спорове – също не е в безопасност. Обикновено той е защитен благодарение на резонансната си орбита с Нептун (3:2), която не допуска сблъсък. Но преминаваща звезда би могла да наруши този баланс, което да доведе до сблъсък с гигантска планета или изхвърляне от системата.

Шансът това да се случи е около 4% – 20 пъти по-голям от риска, който грози Земята.

Докато вероятността от такива катастрофи е нищожна в краткосрочен мащаб, те ни напомнят за деликатния баланс, който поддържа Слънчевата система стабилна. Дори далечни и бавни космически „гости“ могат да разклатят тази хармония – с драматични последици за живота на Земята.