С 124 гласа „за“ и 85 „против“ депутатите отхвърлиха ветото на президента Румен Радев и окончателно възстановиха лимитите за болничната помощ, въпреки острите критики от опозицията и държавния глава. Промените в чл. 59 от Закона за здравното осигуряване, приети със силно политическо напрежение, предвиждат повторно въвеждане на ограничителни обеми за финансиране на лечебните заведения от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Според президента Радев тази мярка е неефективна и представлява необоснована намеса в принципите на здравното осигуряване. В мотивите си той подчерта, че връщането на лимитите едва ли ще доведе до по-добро планиране и изразходване на публичните средства. Независимо от това, управляващото мнозинство защити поправките, обосновавайки ги с нуждата от овладяване на сериозния бюджетен дефицит в системата.

По данни на НЗОК се очаква над 400 милиона лева да бъдат надвишени в бюджета за болнична помощ, като в тази сума влизат и 146 милиона неразплатени задължения от миналата година. Според съпредседателя на ПП-ДБ Асен Василев ветото е дало възможност за полезен дебат, тъй като с гласуваните промени реално се отлага плащането на надлимитната дейност в болниците. Василев предупреди, че през следващата година същите средства ще трябва да бъдат изплатени с 10% лихва, което ще облагодетелства определени лечебни заведения, основно частни.

По думите му, така се изпраща послание към болниците: „Правете каквото си искате, парите ще си ги получите догодина, с лихва“. Василев подчерта, че липсата на механизъм за контрол е сериозен проблем и даде за пример системата при лекарствата, където при надхвърлен бюджет фирмите възстановяват разликата. Той обаче призна, че прехвърлянето на такъв механизъм към болничната помощ е трудно, тъй като противоречи на установените правила за договаряне на цени и обеми между Българския лекарски съюз и Надзорния съвет на НЗОК.

Председателят на здравната комисия Костадин Ангелов опонира остро. Според него въвеждането на санкции към болниците за извънредна дейност е опасно и може да доведе до срив в системата, тъй като голяма част от лечебните заведения вече страдат от недостиг на персонал. Той добави, че не само частните, но и държавните болници надвишават обемите и подлежат на проверки. Ангелов настоя, че подобни тежки реформи не могат да се въвеждат без обществена подкрепа и сериозен дебат, а такъв в момента липсва.

Така, въпреки предупрежденията на опозицията и държавния глава, парламентът прие законови промени, които прехвърлят част от финансовия натиск в здравеопазването към следващата година, без да е ясно дали системата ще бъде подготвена да го понесе. Възстановените лимити остават спорна мярка в търсенето на баланс между контрол на публичния ресурс и реални потребности от болнична помощ.