Константин Егерт, Дойче веле

Новото ръководство на Сирия заяви, че няма да удължи договора с Русия за военноморската база в Тартус. Най-вероятно и съдбата на разположената недалеч авиобаза Хмеймим ще е същата. Така 54-годишната история на постоянното съветско, а по-късно руско присъствие върви към безславен край.

Военноморски експерти от различни страни са единодушни: флотът на Русия е по-слаб и в по-лошо състояние от флотовете на САЩ, Франция и Великобритания. Черноморският флот на Русия фактически бе изгонен от Крим в Новоросийск. Кремъл обаче се нуждае от базата - тя е ключово звено от логистичната верига за снабдяване на руските наемници в Судан и в Централноафриканската република. Кремъл я използва и за поддръжка на "своя човек" в Либия - маршал Халифа Хафтар.

Ролята на Ердоган
Турският президент Ердоган е основният чуждестранен политик, който има влияние върху новото сирийско ръководство. От гледна точка на сирийските сунити, спечелили гражданската война, руските военни, които са ги бомбардирали и обстрелвали, са омразни убийци, за които в Сирия място няма. Но емоциите в политиката нерядко отстъпват пред сметките и външното влияние.

При падането на режима на Асад не бе изключено Анкара при определени условия все пак да се опита да уговори бившите бунтовници и сегашни управляващи от "Хаят Тахрир аш Шам" да позволят на Москва да запази ограничено присъствие на средиземноморското крайбрежие поне за определено време. Но изглежда, че Ердоган не е искал да лобира за Владимир Путин в Дамаск. Или пък е лобирал, но е получил отказ.

По сведения на информиран дипломат от региона "турците, разбира се, вляят на правителството в Дамаск, но не го командват". Освен това в последните месеци зачестиха посещенията на турски дипломати в Либия - изглежда, че Хафтар се превръща все повече в "техен човек". "Ердоган обича да има, така да се каже, ексклузивни отношения с политическите "клиенти" на Турция в различните страни. В либийските дела сега Русия по-скоро му пречи", отбелязва дипломатът.

Ситуацията е унизителна за Путин. Ако се вярва на хора от близкото обкръжение на Башар Асад, Путин просто "се е отказал" от сирийския диктатор - дълго не отговарял на неговите обаждания, карал го дни наред да чака в московския  хотел "Четири сезона" да бъде приет. В продължение на няколко седмици в Близкия Изток бе популярна следната конспиративна теория - че Путин се е отказал да спасява Асад, надявайки се да си осигури чрез Анкара удължаване на договора за базите. Сега вече е ясно: мълниеносното настъпление на бунтовниците и крахът на режима на Асад са били истинска изненада за руския режим. А и агресията срещу Украйна изглежда е единственото, за което в Кремъл все още са в състояние да мислят и за което все още имат ресурси.

Предстоящото изтегляне на руските военни от Сирия няма да остане незабелязано в Близкия Изток, където силата е в основата на уважението и на стабилните междудържавни отношения. Буквално за месец и половина саудитците и египтяните, йорданците и мароканците, оманците и израелците се убедиха колко невярно е твърдението на Путин, че никога не изоставя съюзниците си в беда, че руските спецслужби са информирани и за най-малката подробност в региона, че Путин винаги ще намери как да отвърне на този, който го е засегнал...

Грешните сметки на Кремъл с Иран
Зависимостта на Путин от Иран като стратегически съюзник е другият източник на неговите сегашни и бъдещи проблеми в Близкия Изток. Повечето страни в региона възприемат иранския режим най-малкото като проблем, а най-много - като потенциална заплаха. Прогонването на иранците от Сирия и от Ливан предизвика неприкрита радост сред арабските елити. В тяхната памет руският режим е вече здраво свързан с кадрите на набързо изоставени бази на Корпуса на гвардейците на ислямската революция.

Почти едновременно със съобщението, че няма да удължат договора за базата в Тартус, сирийските власти обявиха и забрана за внос на стоки от Иран, Русия и Израел. "По отношение на Израел всичко това е очаквано. Ислямистите в Дамаск няма да променят драстично традиционната си позиция, макар в перспектива всичко да е възможно. Но пък по отношение на Иран и Русия тази забрана ще бъде задълго", казва информираният дипломат от региона.

Когато през 2015 руските войски заедно с наемниците от "Вагнер" успяха да спасят режима на Асад, не само рупорите на кремълската пропаганда, но и западни експерти говореха за "триумфално завръщане на Русия в Близкия Изток". По-малко от десет години по-късно обаче на Путин му се налага да си тръгне позорно.