На 21 март 1916 г. у нас излиза закон, според който денят, който следва 31 март, не е 1 април, а 14 април 1916 г., т.е. „прескочени“ са 14 дена. Цар Фердинанд I издава указ за въвеждането на новия закон.

Поводът за такава промяна в датите, когато са „прескочени“ 14 дена, е приемането в България на Григорианския календар, който заменя Юлиянския календар.

Защо се случва смяната в календара?

По време на Първата световна война ние сме съюзник на Германия, включени в съюза Централни сили, и поради това възниква необходимост от унификация на нашия календар.

След спорове, продължили с дни в Народното събрание, на 14 март 1916 г. то приема закон „За въвеждане Григориянския календар". (Той влиза в сила с обнародването му на 21 март.)

Цар Фердинанд I издава Указ № 8 за въвеждането на новия закон и съгласно него датата 31.03.1916 г. е последвана от деня 14.04.1916 г.

Кога е въведен Григорианския календар?

Въведен е на 4 октомври 1582 г. от папа Григорий XIII, на чието име е кръстено и самото летоброене. С това той извършва промяна в древноримския Юлиански календар.

Въпреки че страната ни официално е приела календара през 1916 година, Българската православна църква продължава да следва Юлиянския календар до 1968 г., когато тя приема т.нар,"поправен Юлиански" календар. 

За целта църквата ни, изпраща "Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква" № 5953. 

Това поставя начало на празнуване на църковните празници по новия стил. Но по отношение на подвижните празници, какъвто е Възкресение Христово и свързаните с него празнувания, те се изчисляват както са по Юлианския календар, т. е. по стар стил.