На днешната дата преди 104 години е убит войводата Христо Чернопеев – изтъкнат деец на ВМОРО, поборник за национални свободи, обединение на българските земи и национална независимост.
Чернопеев ще остане като един от уникалните примери в българския политически живот. Може би единственият народен представител, който зарязва добрия живот в столицата и отива на фронта.
През 1915 г. Чернопеев е избран за народен представител от Струмишки окръг, но след избухването на Първата световна война и включването на България в нея, войводата хвърля депутатския костюм и облича отново войнишките дрехи за да се бие за България като запасен капитан. Командир е на I рота на VI полк на ХІ дивизия. Загива на 24 октомври (6 ноември 1915 г. по стар стил) в бой със френски части край село Криволак, Щипско. Погребан е в църквата „Успение Богородично“ на Ново село, квартал на Щип.
След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен и осквернен, но никой от българските комунисти и цялата тогавашна власт отказват да защитят паметта на войводата. През 2010 година цялото гробище е разкопано и тленните останки на войниците са унищожени, а България отново.
От 1899 до 1915 г. Христо Чернопеев участва във всички битки, въстания и войни за национално освобождение. Въпреки, че е родом от село Дерманци, Ловешко голямата му любов е Македония, а на нейното единение с България посвещава живота си.
Днес в Регионалния исторически музей на Благоевград се съхраняват лични вещи и оръжия на Чернопеев, включително револверът, с който се сражава в Първата световна война, в която и умира. Родната къща на Чернопеев в родното му село е обявена за музей, но е в окаяно състояние и е поредното доказателство, че сме държава от безродници, които забравят националните си герои.
Фактор
Чернопеев ще остане като един от уникалните примери в българския политически живот. Може би единственият народен представител, който зарязва добрия живот в столицата и отива на фронта.
През 1915 г. Чернопеев е избран за народен представител от Струмишки окръг, но след избухването на Първата световна война и включването на България в нея, войводата хвърля депутатския костюм и облича отново войнишките дрехи за да се бие за България като запасен капитан. Командир е на I рота на VI полк на ХІ дивизия. Загива на 24 октомври (6 ноември 1915 г. по стар стил) в бой със френски части край село Криволак, Щипско. Погребан е в църквата „Успение Богородично“ на Ново село, квартал на Щип.
След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен и осквернен, но никой от българските комунисти и цялата тогавашна власт отказват да защитят паметта на войводата. През 2010 година цялото гробище е разкопано и тленните останки на войниците са унищожени, а България отново.
От 1899 до 1915 г. Христо Чернопеев участва във всички битки, въстания и войни за национално освобождение. Въпреки, че е родом от село Дерманци, Ловешко голямата му любов е Македония, а на нейното единение с България посвещава живота си.
Днес в Регионалния исторически музей на Благоевград се съхраняват лични вещи и оръжия на Чернопеев, включително револверът, с който се сражава в Първата световна война, в която и умира. Родната къща на Чернопеев в родното му село е обявена за музей, но е в окаяно състояние и е поредното доказателство, че сме държава от безродници, които забравят националните си герои.
Още от От редактора
На тази дата преди 35 г. Азербайджан се откъсва от Съветския съюз и обявява независимост
На 30 август 1991 г. Азербайджан приема Декларация за държавна независимост на републиката. На проведения референдум със запитване дали хората приемат държавната независимост на страната, отговорът на гласоподавателите е „да“.
84 години памет за Данаил Николаев – генералът, който поведе българската войска към Съединението
Данаил Николаев остава в историята като Патриархът на българската войска – опълченец при Шипка, командир при Съединението и Сръбско-българската война, два пъти военен министър и първият генерал от пехотата. Кален в сраженията, той поставя отечеството над всичко.
Преди 67 години БКП закрива лагера на смъртта "Белене", но за жертвите и съсипаните съдби все още няма възмездие
След идването на демокрацията започва дело за комунистическите лагери, което обаче е провалено от функционери и магистрати, свързани с управляващата тогава БСП.