19 Ноември, 2026

109 години от смъртта на българския екзарх Йосиф

109 години от смъртта на българския екзарх Йосиф

На днешната дата се навършват 109 години от края на земния път на българският екзарх Йосиф I.

Светското му име е Лазар Йовчев. Роден на 5 май 1840 г. в Калофер, той е сред учениците на даскал Ботьо Петков. С помощта на състоятелни калоферци учи във Френския колеж (Цариград), а след това завършва Литературния и Юридическия факултет на Сорбоната в Париж.

През 1872 г. Лазар Йовчев се завръща в Цариград, където се занимава публицистика и преводаческа дейност. Избран е в ръководството на Македонската българска дружина, а после и за секретар на Смесения екзархийски съвет. Без да има духовно образование, новоръкоположеният монах Йосиф за по-малко от 3 месеца в края на 1872 г. е вече протосингел на Екзархията с архимандритско достойнство.

През следващите 3-4 години архимандрит Йосиф участва в организирането на църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на великите сили, благодарение не само на перфектния си френски език, но и на способността си да води преговори и да убеждава.

В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, след като преди това е управлявал 1 година Видинската епархия. Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на Руско-турската война (1877-1878). На 24 април 1877 г. младият Ловчански митрополит Йосиф е избран и провъзгласен за екзарх .

Заставайки начело на българската църква е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и националните съперничества в многонационалната империя. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.

Открива Българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина.

Екзархът ликува от победния марш на Българското войнство по време на Балканската война и много тежко изживява решенията на Букурещкия мирен договор след Междусъюзническата война. Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов, е смазано и опустошено. На 27 ноември 1913 г. заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринска Тракия е принуден да напусне Цариград и се прибира в София, съкрушен душевно и физически. Въпреки влошеното си здравословно състояние и напреднала възраст остава до сетния си час начело на българската църква.

Екзарх Йосиф умира през 1915 г. Погребан в южната открита галерия на църквата „Света Неделя“ в София, в близост до страничната олтарна врата.

Завещава цялото си лично имущество и състояние - суми на влогове в банки в България,Великобритания, Австро-Унгария и Русия, ценни книжа от български държавни заеми и облигации от заеми на градските управи на Киев, Харков и Херсон, за народополезни цели. 

Завещанието е от 6 май 1915. Със средствата от наследството на екзарх Йосиф са създадени 3 дарителски фонда, но днес следите им се губят и най-вероятно са откраднати по времето на комунизма в СССР.
Сподели:
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин

Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин

Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България

195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес

195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес

Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?

Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен

Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен

Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел

Коментари (0)