13 Януари, 2026

109 години от убийството на Христо Чернопеев - забравен и поруган от комунистите

109 години от убийството на Христо Чернопеев - забравен и поруган от комунистите

На 24 октомври 1915 години е убит войводата Христо Чернопеев – изтъкнат деец на ВМОРО, поборник за национални свободи, обединение на българските земи и национална независимост.

Чернопеев ще остане като един от уникалните примери в българския политически живот. Може би единственият народен представител, който зарязва добрия живот в столицата и отива на фронта.

През 1915 г. Чернопеев е избран за народен представител от Струмишки окръг, но след избухването на Първата световна война и включването на България в нея, войводата хвърля депутатския костюм и облича отново войнишките дрехи за да се бие за България като запасен капитан. Командир е на I рота на VI полк на ХІ дивизия. Загива на 24 октомври (6 ноември 1915 г. по стар стил) в бой със френски части край село Криволак, Щипско. Погребан е в църквата „Успение Богородично“ на Ново село, квартал на Щип.

След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен и осквернен, но никой от българските комунисти и цялата тогавашна власт отказват да защитят паметта на войводата. През 2010 година цялото гробище е разкопано и тленните останки на войниците са унищожени, а България отново.

От 1899 до 1915 г. Христо Чернопеев участва във всички битки, въстания и войни за национално освобождение. Въпреки, че е родом от село Дерманци, Ловешко голямата му любов е Македония, а на нейното единение с България посвещава живота си.

Днес в Регионалния исторически музей на Благоевград се съхраняват лични вещи и оръжия на Чернопеев, включително револверът, с който се сражава в Първата световна война, в която и умира. Родната къща на Чернопеев в родното му село е обявена за музей, но е в окаяно състояние и е поредното доказателство, че сме държава от безродници, които забравят националните си герои.
Сподели:

Коментари (0)

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

Днес неговото дело чака преоткриване от изследователите, които все още са твърде малко, но чийто глас е жизненоважен за запълването на тази празнина в българската памет

И след 35 години сянката на Агджа тегне върху България

И след 35 години сянката на Агджа тегне върху България

9 януари винаги ще ни напомня за връзката със сивия вълк и замесването на името на България с атентата срещу покойния вече папа Йоан Павел Втори

80 години от Кървав Божик: Избиват 23 000 българи по заповед на диктатора Тито

80 години от Кървав Божик: Избиват 23 000 българи по заповед на диктатора Тито

Масови разстрели без съд и присъда, концентрационни лагери и прокудени семейства в зловещия опит да бъде изтрито българското име от Македония