11 февруари 1872 г.: Нямаме свобода, но получаваме право да си изберем екзарх!

На 11 февруари 1872 г. Високата порта разрешава да се извърши избор на екзарх за българската църква. Това става възможно след извоюване на Българска екзархия в условие на турско робство - уникално по рода си постижение. Това върхово дипломатическо постижение, постигнато по мирен път, означава църковна независимост, и то в етническите граници на България. 

Българската екзархия е учредена със султански ферман на 27 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г. Тя е върховна национална организация на Българската православна църква, резултат на църковно-националната борба на българския народ.

Уставът на нашата екзархия е съставен по време на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. По-късно, през 1872 г. за първи български екзарх е избран Антим I, който е Видински митрополит. Той е политик и общественик, един от борците, отстоявали независимостта на Българската църква. 

На 16 септември 1872 г. на православен събор Българската църква е обявена от Вселенската патриаршия за схизматична, и нашата църква е отлъчена от православно общение с останалите църкви до 1945 г. Но нищо не може да спре тогава устрема на нашите църковни просветители! 

Българската екзархия съдейства за обединението на българските земи в етническите ни граници, където се говори нашия език. Воюва за културно единство и независимост на народа и се противопоставя на външна религиозно-политическа пропаганда. 

При обявяване на Руско-турската освободителна война Антим I е свален от османските власти и за екзарх е избран Ловешкият митрополит Йосиф I. През 1945 г. за екзарх е избран Софийският митрополит Стефан I, който остава на поста до 1948 г. 

От 10 май 1953 г. Българската екзархия вече престава да съществува като екзархия и се преименува в патриаршия. За патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил.