На 11 февруари 1872 г. Високата порта разрешава да се извърши избор на екзарх за българската църква. Това става възможно след извоюване на Българска екзархия в условие на турско робство - уникално по рода си постижение. Това върхово дипломатическо постижение, постигнато по мирен път, означава църковна независимост, и то в етническите граници на България. 

Българската екзархия е учредена със султански ферман на 27 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г. Тя е върховна национална организация на Българската православна църква, резултат на църковно-националната борба на българския народ.

Уставът на нашата екзархия е съставен по време на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. По-късно, през 1872 г. за първи български екзарх е избран Антим I, който е Видински митрополит. Той е политик и общественик, един от борците, отстоявали независимостта на Българската църква. 

На 16 септември 1872 г. на православен събор Българската църква е обявена от Вселенската патриаршия за схизматична, и нашата църква е отлъчена от православно общение с останалите църкви до 1945 г. Но нищо не може да спре тогава устрема на нашите църковни просветители! 

Българската екзархия съдейства за обединението на българските земи в етническите ни граници, където се говори нашия език. Воюва за културно единство и независимост на народа и се противопоставя на външна религиозно-политическа пропаганда. 

При обявяване на Руско-турската освободителна война Антим I е свален от османските власти и за екзарх е избран Ловешкият митрополит Йосиф I. През 1945 г. за екзарх е избран Софийският митрополит Стефан I, който остава на поста до 1948 г. 

От 10 май 1953 г. Българската екзархия вече престава да съществува като екзархия и се преименува в патриаршия. За патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил.