23 Ноември, 2024

110 години от трагичната смърт на Пейо Яворов

110 години от трагичната смърт на Пейо Яворов

Днес се навършват 110 години от трагичната смърт  на Пейо Яворов (1878-1914) - български поет символист и революционер.

Пейо Яворов е роден в Чирпан на 13 януари 1878 г. Учи в Пловдив, но поради липса на средства прекъсва образованието си. 

В периода 1893 – 1900 г. е пощенски служител в различни селища на страната. От 1900 до 1901 г. е завеждащ ІV телеграфо-пощенски клон в София.

През 1897 г. Пейо Яворов се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО), докато работи в Сливен. През февруари 1902 г. заминава за Македония, за да участва в националноосвободителните борби на българите останали в границите на Османската империя. През януари 1903 г. става част от четата на Гоце Делчев, а след убийството му преминава в четата на Яне Сандански. През юли 1903 г. се връща в София и работи за в. „Илинден“.

От септември 1904 г. Пейо Яворов е библиотекар в Софийската публична библиотека (дн. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), а от началото на 1905 г. е неин подуправител. През 1906– 1907 г. е командирован в Нанси, Франция, където се запознава отблизо с модерната френска поезия.

През 1908 г. той е избран за дописен член на Задграничното представителство на ВМРО и  артистичен секретар (драматург) на Народния театър в София, където поставя няколко пиеси, сред които „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

През 1909 г. Яворов посещава Женева, Виена и Париж. През 1910 г. той е командирован в Париж, „за да изучава отблизо театралното дело“. По това време там умира неговата любима – Мина Тодорова (сестра на Петко Ю. Тодоров). През септември 1912 г., два месеца преди отново да замине с чета за Македония в помощ на Българската армия по време на Балканската война, Пейо Яворов се венчава за Лора Каравелова (дъщеря на Петко Каравелов). На 29 ноември 1913 г. Лора се самоубива. След това и той прави опит да сложи край на живота си, прострелва се и остава полусляп. Обвинен в убийството на съпругата си, оскърбен и изтерзан от съдебните разследвания Пейо Яворов се застрелва и умира на 29 октомври 1914 г.

Яворов е един от най-големите майстори на българския стих. За пръв път поетът се подписва с псевдоним П. К. Яворов, даден му от Пенчо Славейков, под стихотворението „Свърнах стадо, либе Радо...“ (сп. „Мисъл“, 1899). Първите му творби са на социална тематика - „На нивата“, „Градушка“, „Арменци“ (1900) и др. 

Обявен за родоначалник на символизма, Яворов утвърждава в творбите си философската проблематика, темата за отчуждението на индивида, за смъртта. Емблематични са неговите  сборници „Безсъници“ (1907), „Подир сенките на облаците“ (1910). 

Той е автор и на любовна лирика, която е връх в българската интимна поезия, каквито са стихотворенията „Калиопа“, „Обичам те“, „Пръстен с опал“, „Молитва“, „Две хубави очи“, „Вълшебница“, „На Лора“ и др. Кореспонденцията между Яворов и съпругата му Лора Каравелова е знакова за българската епистоларна любовна литература, както и свидетелство за бурна любов, белязана от трагичен край в две действия. Първото – на 29 ноември 1913 г., когато Яворов прави опит за самоубийство след като Лора се застрелва. Второто – на 29 октомври 1914 г., когато поетът умира, след като приема отрова и се застрелва.

Изявявайки се като автор на социална, романтическа, декадентска, символистична лирика до 1910 година, след това Яворов се обръща към драмата, която той счита, че като жанр изразява най-пълноценно неговия вътрешен свят.

В мемоарните му творби и публицистика се проявяват творби, свързани с Македоно-одринското революционно движение, което е и безценно за историографията. Като един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев, той е негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904). Автор е и на мемоарите „Хайдушки копнения“ (1908), разказващи за премеждията на четниците в Македония.

Яворов е автор и на литературна критика и преводи. Негови произведения са преведени на 25 езика.

Заедно с д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров създават литературния кръг „Мисъл“, сформиран около сп. „Мисъл“ (1892-1907), чиято мисия е да отвори българската литература към европейското културно пространство.

110 години след трагичната смърт на Пейо Яворов неговото поетично и драматургично творчество продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да са във фокуса на редица изследователи и публично внимание.

В памет на големия поет и родолюбец са издигнати паметници в цялата страна. Има музеи в Чирпан и София. Организират се различни културни прояви на негово име. По традиция в родния град на Яворов - Чирпан, от 1968 г. до сега се провеждат т.нар. „Яворови януарски дни“, посветени на рождението на поета.

Сподели:

Преди четвърт век за първи път американски президент стъпва на българска земя

Ликвидират Йосиф Хербст като неудобен свидетел за убийство

В продължение на 45 години комунистическият режим в България тенденциозно използваше името на Йосиф Хербст за пропаганда на тоталитарната си идеология

Преди 80 години издъхва Райко Алексиев, убит от комунистите заради карикатура за Сталин