Днес се навършват 110 години от трагичната смърт на Пейо Яворов (1878-1914) - български поет символист и революционер.
Пейо Яворов е роден в Чирпан на 13 януари 1878 г. Учи в Пловдив, но поради липса на средства прекъсва образованието си.
В периода 1893 – 1900 г. е пощенски служител в различни селища на страната. От 1900 до 1901 г. е завеждащ ІV телеграфо-пощенски клон в София.
През 1897 г. Пейо Яворов се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО), докато работи в Сливен. През февруари 1902 г. заминава за Македония, за да участва в националноосвободителните борби на българите останали в границите на Османската империя. През януари 1903 г. става част от четата на Гоце Делчев, а след убийството му преминава в четата на Яне Сандански. През юли 1903 г. се връща в София и работи за в. „Илинден“.
От септември 1904 г. Пейо Яворов е библиотекар в Софийската публична библиотека (дн. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), а от началото на 1905 г. е неин подуправител. През 1906– 1907 г. е командирован в Нанси, Франция, където се запознава отблизо с модерната френска поезия.
През 1908 г. той е избран за дописен член на Задграничното представителство на ВМРО и артистичен секретар (драматург) на Народния театър в София, където поставя няколко пиеси, сред които „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).
През 1909 г. Яворов посещава Женева, Виена и Париж. През 1910 г. той е командирован в Париж, „за да изучава отблизо театралното дело“. По това време там умира неговата любима – Мина Тодорова (сестра на Петко Ю. Тодоров). През септември 1912 г., два месеца преди отново да замине с чета за Македония в помощ на Българската армия по време на Балканската война, Пейо Яворов се венчава за Лора Каравелова (дъщеря на Петко Каравелов). На 29 ноември 1913 г. Лора се самоубива. След това и той прави опит да сложи край на живота си, прострелва се и остава полусляп. Обвинен в убийството на съпругата си, оскърбен и изтерзан от съдебните разследвания Пейо Яворов се застрелва и умира на 29 октомври 1914 г.
Яворов е един от най-големите майстори на българския стих. За пръв път поетът се подписва с псевдоним П. К. Яворов, даден му от Пенчо Славейков, под стихотворението „Свърнах стадо, либе Радо...“ (сп. „Мисъл“, 1899). Първите му творби са на социална тематика - „На нивата“, „Градушка“, „Арменци“ (1900) и др.
Обявен за родоначалник на символизма, Яворов утвърждава в творбите си философската проблематика, темата за отчуждението на индивида, за смъртта. Емблематични са неговите сборници „Безсъници“ (1907), „Подир сенките на облаците“ (1910).
Той е автор и на любовна лирика, която е връх в българската интимна поезия, каквито са стихотворенията „Калиопа“, „Обичам те“, „Пръстен с опал“, „Молитва“, „Две хубави очи“, „Вълшебница“, „На Лора“ и др. Кореспонденцията между Яворов и съпругата му Лора Каравелова е знакова за българската епистоларна любовна литература, както и свидетелство за бурна любов, белязана от трагичен край в две действия. Първото – на 29 ноември 1913 г., когато Яворов прави опит за самоубийство след като Лора се застрелва. Второто – на 29 октомври 1914 г., когато поетът умира, след като приема отрова и се застрелва.
Изявявайки се като автор на социална, романтическа, декадентска, символистична лирика до 1910 година, след това Яворов се обръща към драмата, която той счита, че като жанр изразява най-пълноценно неговия вътрешен свят.
В мемоарните му творби и публицистика се проявяват творби, свързани с Македоно-одринското революционно движение, което е и безценно за историографията. Като един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев, той е негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904). Автор е и на мемоарите „Хайдушки копнения“ (1908), разказващи за премеждията на четниците в Македония.
Яворов е автор и на литературна критика и преводи. Негови произведения са преведени на 25 езика.
Заедно с д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров създават литературния кръг „Мисъл“, сформиран около сп. „Мисъл“ (1892-1907), чиято мисия е да отвори българската литература към европейското културно пространство.
110 години след трагичната смърт на Пейо Яворов неговото поетично и драматургично творчество продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да са във фокуса на редица изследователи и публично внимание.
В памет на големия поет и родолюбец са издигнати паметници в цялата страна. Има музеи в Чирпан и София. Организират се различни културни прояви на негово име. По традиция в родния град на Яворов - Чирпан, от 1968 г. до сега се провеждат т.нар. „Яворови януарски дни“, посветени на рождението на поета.
Още от От редактора
Преди четвърт век за първи път американски президент стъпва на българска земя
Ликвидират Йосиф Хербст като неудобен свидетел за убийство
В продължение на 45 години комунистическият режим в България тенденциозно използваше името на Йосиф Хербст за пропаганда на тоталитарната си идеология
Преди 80 години издъхва Райко Алексиев, убит от комунистите заради карикатура за Сталин