На 1 март 1912 г. законопроектът за създаване на Военна академия е гласуван от народните представители. Тя трябва да обслужи нуждите на българската войска в условията на напрегнати междудържавни отношения. 

На 11 декември 1911 г. с доклад до държавния глава цар Фердинанд І, военният министър генерал Никифор Никифоров предлага да се създаде Военна академия. На 1 март 1912 г. законопроектът за академията е гласуван в Народното събрание.

Военната академия е замислена като проект „за придобиване на висше образование от офицерите от българската войска“, а също и за подготвяне на офицерски кадри за Генералния щаб. 

Обучението във академията е 3 години, а приетите в нея не трябва да надхвърлят 20 души за една година. Заради двете балкански войни от 1912–1913 г. откриването на Военната академия се забавя, като това се случва на 4 януари 1915 г.

Обучаващите се обаче не успяват да завършат своето следване, тъй като след участието на страната в Първата световна война, те са разпратени по военните части. 

Ньойският договор от 1919 г. задължава България да закрие военноучебните си заведения, заедно с Военната академия.

Въпреки клаузите на договора, през 1922 г. Академията води своето скрито съществуване под името Преподавателски курс до 1938 г. 

През 1931 г. започва изучаването и на интендантска специалност и така в Академията организационно се оформят два самостоятелни отдела – Генералщабен и Интендантски.

До 1944 г. във Военна академия завършват 16 офицерски випуска, от тях 16 са генералщабни и 11 интендантски. Сред завършилите 521 са офицери, 10 от които чужденци.