На 14 юли се навършват 113 години от легендарната битка край връх Ножот, известна още и като Македонската Шипка. Тогава обединените чети на Тане Николов, Михаил Чаков и костурска чета на Христо Цветков събират общо около 200 четници с цел окончателното прочистване на Прилепския регион от сърбомани.
Сръбските шпиони все пак предават четите на турските власти, които обсаждат района около Ножот с близо 3000 редовни войници. Следва най-голямото и кръвопролитно сражение, водено от чети на ВМОРО след Илинденско-Преображенското въстание. Общият брой на загиналите четници в района на връх Ножот е 67 и по-голяма част от тях са родом от княжество България и Одринска Тракия.
След завземането на Ножот турците разсъбличат умрелите четници, но Енвер бей спира мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите българи. Телата на четниците по негова заповед са погребани в близост до върха от местни селяни. Поради каменистата почва и липсата на пръст те са затрупани с камъни и дълго след това части от телата на героите са разнасяни из околността от диви животни и кучета.
Известни са имената на всички участвали в сражението, както и на всички загинали четници, но съвременните историци и политици от РС Македония отдават почит единствено на тези, които са родом от тази географска област. Целта им е да докажат „македонската“ същност на това значимо събитие от следилинденския период на борбaта за българите, останали извън пределите на свободна България.
Още от От редактора
71 години историята гузно мълчи за сваления от БКП израелски самолет, взел живота на 58 души
През 1957 г. Международният съд в Хага осъжда България да изплати финансови обезщетения на семействата на жертвите по искове, заведени от Израел, САЩ и Великобритания - факто, който комунистическият режим заминат под килима
Славен ден: Преди 1215 години кан Крум разбива византийците на Никифор I
Битката при Върбишкия проход е грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 год., който пада убит по време на бран
Да си спомним за Висоцки - бардът, когото властта не можа да накара да замълчи
Истината за неговата кончина едва ли някога ще излезе наяве, но за хората, които са го познавали и обичали, Висоцки ще остане завинаги “войн”, а песните му - "безсмъртни"