На 14 юли се навършват 114 години от легендарната битка край връх Ножот, известна още и като Македонската Шипка. Тогава обединените чети на Тане Николов, Михаил Чаков и костурска чета на Христо Цветков събират общо около 200 четници с цел окончателното прочистване на Прилепския регион от сърбомани.
Сръбските шпиони все пак предават четите на турските власти, които обсаждат района около Ножот с близо 3000 редовни войници. Следва най-голямото и кръвопролитно сражение, водено от чети на ВМОРО след Илинденско-Преображенското въстание. Общият брой на загиналите четници в района на връх Ножот е 67 и по-голяма част от тях са родом от княжество България и Одринска Тракия.
След завземането на Ножот турците разсъбличат умрелите четници, но Енвер бей спира мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите българи. Телата на четниците по негова заповед са погребани в близост до върха от местни селяни. Поради каменистата почва и липсата на пръст те са затрупани с камъни и дълго след това части от телата на героите са разнасяни из околността от диви животни и кучета.
Известни са имената на всички участвали в сражението, както и на всички загинали четници, но съвременните историци и политици от РС Македония отдават почит единствено на тези, които са родом от тази географска област. Целта им е да докажат „македонската“ същност на това значимо събитие от следилинденския период на борбaта за българите, останали извън пределите на свободна България.
Фактор
Сръбските шпиони все пак предават четите на турските власти, които обсаждат района около Ножот с близо 3000 редовни войници. Следва най-голямото и кръвопролитно сражение, водено от чети на ВМОРО след Илинденско-Преображенското въстание. Общият брой на загиналите четници в района на връх Ножот е 67 и по-голяма част от тях са родом от княжество България и Одринска Тракия.
След завземането на Ножот турците разсъбличат умрелите четници, но Енвер бей спира мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите българи. Телата на четниците по негова заповед са погребани в близост до върха от местни селяни. Поради каменистата почва и липсата на пръст те са затрупани с камъни и дълго след това части от телата на героите са разнасяни из околността от диви животни и кучета.
Известни са имената на всички участвали в сражението, както и на всички загинали четници, но съвременните историци и политици от РС Македония отдават почит единствено на тези, които са родом от тази географска област. Целта им е да докажат „македонската“ същност на това значимо събитие от следилинденския период на борбaта за българите, останали извън пределите на свободна България.
Още от От редактора
Преди 103 години издъхва Смирненски - поетът на светлината
Оставил трайни следи в модерната българска поезия, поетът умира от туберкулоза, ненавършил 25 години
Преди 150 години Каблешков избира самоубийството пред турското бесило
На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски
Видовден е днес - време за справедливост и възмездие
В народния календар това е еквивалентът на "Страшния съд", а произходът му е свързан с легенди и предания от езическите времена