На 14 юли се навършват 116 години от легендарната битка край връх Ножот, известна още и като Македонската Шипка. Тогава обединените чети на Тане Николов, Михаил Чаков и костурска чета на Христо Цветков събират общо около 200 четници с цел окончателното прочистване на Прилепския регион от сърбомани.

Сръбските шпиони все пак предават четите на турските власти, които обсаждат района около Ножот с близо 3000 редовни войници. Следва най-голямото и кръвопролитно сражение, водено от чети на ВМОРО след Илинденско-Преображенското въстание. Общият брой на загиналите четници в района на връх Ножот е 67 и по-голяма част от тях са родом от княжество България и Одринска Тракия.

След завземането на Ножот турците разсъбличат умрелите четници, но Енвер бей спира мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите българи. Телата на четниците по негова заповед са погребани в близост до върха от местни селяни. Поради каменистата почва и липсата на пръст те са затрупани с камъни и дълго след това части от телата на героите са разнасяни из околността от диви животни и кучета.

Известни са имената на всички участвали в сражението, както и на всички загинали четници, но съвременните историци и политици от РС Македония отдават почит единствено на тези, които са родом от тази географска област. Целта им е да докажат „македонската“ същност на това значимо събитие от следилинденския период на борбaта за българите, останали извън пределите на свободна България.