На 12 юни се навършват 120 години от рождението на един от най-големите поети на България – Атанас Далчев, твореца, който никога не се приспособява към идеологически и политически принуди. Носител на Хердеровата награда на Виенския университет. 

Далчев е създател на т.нар. предметна лирика. Заедно с Димитър Панталеев и Георги Караиванов създават цяло направление в съвременната българска поезия.

„Местата на големите поети обикновено винаги са пред скоби. По този начин е и Яворов – можем ли да кажем какво е мястото на Яворов? Той облъчва цялата поезия. Атанас Далчев също. Определям го като един от тайните бащи на много днешни нови български поети.“ - отбеляза литературният критик проф. Михаил Неделчев.

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун, в заможно семейство. Баща му е сред видните българските граждани и става депутат в Отоманския парламент по времето на Хуриета. Той е един от представителите на българската общност, и като такъв, цялото му семейство живее известно време в Цариград.

След това семейството се мести в София и построява малка къщичка в сегашния център на града.

Далчев оказва огромно влияние върху Иван Цанев, Борис Христов, Владимир Попов, Георги Рупчев, върху т. нар. „тихи “ поети. През 1968 г. Александър Геров му посвещава едно апологетично стихотворение, в което се казва: „Ти, който не си опетни името с абсолютно нищо – ти си благословен“.

Преди преврата на 9 септември 1944 г. Далчев издава четири книги – „Стихотворения“, „Прозорец“, „Париж“ и „Ангелът на Шартър“. Един известен критик даже го обвинява, че пише много малко – по 1-2 стихотворения на година. Когато са го питали дали няма слаби стихотворения, Далчев отговаря: „Не, аз пиша само хубавите си стихотворения.“

„Това, разбира се, е точно така. Той е от този тип поети, при които няма никакъв срив или провал, няма пълнеж“, подчерта проф. Неделчев. Поезията Далчев не е „сухарска“, в нея откриваме и диаболизъм, и мистически настроения, и какво ли още не. „Интересно е, че цялото му развитие е от една мрачна тоналност към просветление.“ - коментира проф. Михаил Неделчев.

Освен поет, Далчев е и много добър преводач на проза и лирика от всички основни европейски езици. За своите преводачески умения той получава признание в Западна и Източна Европа, където е удостоен с редица международни награди.

Въпреки че не е репресиран след 9 септември 1944 г., до голяма степен е отстранен от активната литературна дейност, тъй като тогавашната власт смята, че поезията му се занимава с религиозна тематика и абстрактна проблематика. За Далчев не се говори и той не издава книги в продължение на 20 години. През цялото това време, обаче, неговите книги се търсят.

Едва през 1965 г. Далчев отново е върнат в литературата, благодарение на Георги Джагаров, който много активно съдейства за това. Именно тогава Далчев издава своите изключително силни знаменити бележки – кратки, критически, философски – дори, пейзажни фрагменти, които се преиздават и четат и до днес.

Далчев е известен и с това, че е голям критик, но и голям почитател на истинската критика. „Критиката на Атанас Далчев е отделна вселена, паралелна на поезията му“, отбеляза проф. Неделчев.

Статията „Мъртва поезия“, която Далчев и Димитър Петров пишат срещу Николай Лилиев, предизвиква огромна полемика между списанието на Владимир Василев „Златорог“ и списанието на проф. Александър Балабанов „Развигор“.

Атанас Далчев е прочут и със своите известни фрази, които някои сравняват с афоризми. Проф. Неделчев веднага се сеща за две от тях: „Всички, паднали за свободата дето и да е, са наши братя – пак по кръв, но само че пролята.“ И разбира се: „Листата на дърветата мълчеха и сенките лежеха като локви. Два облака стоеха неподвижно на изток, сякаш спуснали там котва.“

Литературният критик е категоричен, че Атанас Далчев задължително трябва да бъде преподаван и е прекрасно, че поезията му е част от учебната програма. „Мисля, че е достатъчно като обем часове и знам, че добрите учители преподават Атанас Далчев с удоволствие. Имам студенти, които са облъчени от своите добри учители и за които също Атанас Далчев се е превърнал в един от най-важните български поети.“ - каза още проф. Михаил Неделчев. /БГНЕС