124 години памет за Щастливеца – най-острото перо на българската литература

На днешната дата преди 124 години е убит безсмъртният автор, основоположник на туризма, юрист, писател и човек с голямо сърце Алеко Константинов - Щастливеца. Сама на 34 години той става жертва на покушение, целта на което е бил неговият спътник и приятел Мираил Такев, адвокат и политик, който по чудо остава невредим. Трагедията се разиграва край пазарджишкото село Радилово. 

Най-острото перо в българската литература - Алеко Константинов, не е галеник на съдбата. Животът му е пълен с повратности, тежки загуби и битки.

Потомък е на знатен род – баща му Иваница Хаджиконстантинов е уважаван и от турци, и от българи. Майката на Константинов  пък е издънка на прочутия Шишманов род. 

Детството на Алеко не е весело – люшка се между горделиво-студения поглед на бащата и тихата и блага усмивка на майката. 

В края на 1878 Алеко е изпратен да продължи образованието си в гр. Николаев в Южнославянския пансион на русенеца Тодор Минков. През 1881 се записва в Юридическия факултет на Одеския новорусийски университет. 

През лятото на 1885 се завръща в България като дипломиран юрист. Установява се в София и става член на Софийски окръжен съд. Шест месеца по-късно вече е прокурор.

Някъде по това време започва първата трагедия в нерадостния живот на Щастливеца, свързан със съдбите на неговите сестри – Хубавата Елена, Люба и майка му, които преждевременно си отиват от този свят. Не минава много време, когато издъхват баща му и Елена. Когато губи и последната, той постоянно си повтаря „Щастливец…, щастливец“. Така творецът се надява съдбата поне малко да бъде благосклонна след толкова трагични загуби в живота си. Но тук пък стартират перипетиите в деловия му живот.

В целия този низ от превратни събития Алеко Константинов, в качеството си на прокурор, става обект на нападки от страна на Захари Стоянов. Спорът между тях завършва с  уволнението му като прокурор. Щастливецът остава без работа. Междувременно пише „До Чикаго и назад“ и „По избори в Свищов“, „Бай Ганьо“.

В личния си живот Алеко е весел и приятен компаньон, но упорито отбягва връзките с жени. Не понасящ никакви вериги и ограничения, Щастливецът остава ерген до края на живота си. Твърди се, че умира девствен, без да е опитал пълнокръвната любов с жена.