Днес е ден на Св. Максим Изповедника, отстоявал истината за двете воли на Христос

Свети Максим Изповедник е роден около 580 г. в Константинопол в богато и благочестиво семейство. Благодарение на своя произход, той получава отлично образование. Максим учи богословие, философия, реторика, граматика и естествени науки. Още в ранна възраст момчето се отличава с остър ум, скромност и дълбока вяра.

Неговите знания и умения привлекли вниманието на император Ираклий, който назначил Максим за свой пръв помощник. Пред младия държавник се откривали огромни перспективи, но земната слава не могла да задоволи пламенността му за духовен живот.

Около 613–614 г. Максим напуска императорския двор и постъпва в манастира Хрисопол близо до Константинопол, където се посвещава изцяло на молитва, изучаване на Светото писание и писане на духовни произведения. По-късно става игумен на манастира.

По време на живота си в манастира светецът създава първите си богословски произведения, в които размишлява върху борбата с човешките страсти, любовта към Бога, духовното развитие и смисъла на християнския живот.

През седми век Византийската империя е обхваната от разгорещени богословски дебати. Една от най-опасните ереси е монотелитството – доктрината, че Исус Христос има само една воля.

Максим Изповедник решително се противопоставя на учението. Той обяснил, че Христос имал две природи – божествена и човешка, и следователно две естествени воли, които били в пълна хармония. Именно тази истина, според светеца, е била необходима за правилното разбиране на спасението на човечеството.

Въпреки натиска от имперските власти и църковните водачи, които подкрепяли компромисните учения, Максим не се отказал от убежденията си. Той пътувал до различни страни, участвал в богословски дебати и укрепвал православното учение чрез своите трудове.

Непоколебимостта на светеца предизвикала гнева на властите. През 655 г. той бил арестуван и обвинен в държавна измяна и неподчинение на императора. По време на процеса си Максим останал верен на убежденията си, отказвайки да се отрече от православното учение.

След няколко години изгнание светецът отново е изправен пред съд. По заповед на властите езикът му е отрязан, за да не може повече да проповядва, а дясната му ръка е отрязана, за да не може да пише богословски произведения. Въпреки тежките страдания, Максим не се отказва от вярата си. Поради тази причина църквата го нарича Изповедник.