На днешната дата, през далечната 1882 година е роден Димитър Маджаров – славният войвода и спасител на българите от Тракия и Македония.
Наричан от сподвижниците си Маришки, той е една от емблемите на национално-освободителните борби на нашия народ.
Роден в село Мерхамли (днес Пеплос, Гърция), Софлийско, Маджаров влиза във ВМОРО, където основно се занимава с набиране на оръжие. По време на Илинденско-Преображенското въстание става четник в Малкотърновско и Лозенградско. През 1907 година вече е част от агитационната чета на Стамат Икономов в Малкотърновско.
След Хуриета в 1908 година Маджаров е един от последователите на Яне Сандански. Основава в Мерхамли клуб на Народната федеративна партия (българска секция). При избухването на Балканската война в 1912 година става доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2-ра рота на Лозенградската партизанска дружина на Михаил Герджиков.
През есента на 1913 година, когато се оттеглят българските войски, застава начело на чета, която заедно с четата на Руси Славов, защитава българското население в Дедеагачко и Гюмюрджинско. През септември двете чети разбиват турски конвои между Дедеагач и Фере и спасяват повече от 12 000 български бежанци. В тази спасителна акция много от тях намират смъртта си, а спомените разказват, че река Арда е текла мътна и кървава за ужас пред очите на очевидците.
След края на Първата световна война войводата, заедно с Георги Калоянов и Петър Чапкънов сформират първата чета на ВТРО за действие в Западна Тракия и Родопския край. Маджаров е член на Управителното тяло на ВТРО и сред делегатите, избрани от Тракийската организация, в състава на българската делегация, участвала в Парижката мирна конференция, довела до сключването на Парижкия мирен договор от 1947 година.
Димитър Маджаров умира на 25 ноември 1949 г. в град Кърджали. До гроба му днес се издига бяла мура - в памет на легендарния войвода.
В 1959 година, в знак на признателност, тогавашното село Дупница, където през 1913 г. закриляните от четата на Маджаров тракийски бежанци от Беломорието преминават с много жертви река Арда, е преименувано на Маджарово.
Памет за големия българин Димитър Маджаров има и в Антарктика, където морски нос на остров Анвер носи името на славния тракийски войвода.
Фактор
Наричан от сподвижниците си Маришки, той е една от емблемите на национално-освободителните борби на нашия народ.
Роден в село Мерхамли (днес Пеплос, Гърция), Софлийско, Маджаров влиза във ВМОРО, където основно се занимава с набиране на оръжие. По време на Илинденско-Преображенското въстание става четник в Малкотърновско и Лозенградско. През 1907 година вече е част от агитационната чета на Стамат Икономов в Малкотърновско.
След Хуриета в 1908 година Маджаров е един от последователите на Яне Сандански. Основава в Мерхамли клуб на Народната федеративна партия (българска секция). При избухването на Балканската война в 1912 година става доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2-ра рота на Лозенградската партизанска дружина на Михаил Герджиков.
През есента на 1913 година, когато се оттеглят българските войски, застава начело на чета, която заедно с четата на Руси Славов, защитава българското население в Дедеагачко и Гюмюрджинско. През септември двете чети разбиват турски конвои между Дедеагач и Фере и спасяват повече от 12 000 български бежанци. В тази спасителна акция много от тях намират смъртта си, а спомените разказват, че река Арда е текла мътна и кървава за ужас пред очите на очевидците.
След края на Първата световна война войводата, заедно с Георги Калоянов и Петър Чапкънов сформират първата чета на ВТРО за действие в Западна Тракия и Родопския край. Маджаров е член на Управителното тяло на ВТРО и сред делегатите, избрани от Тракийската организация, в състава на българската делегация, участвала в Парижката мирна конференция, довела до сключването на Парижкия мирен договор от 1947 година.
Димитър Маджаров умира на 25 ноември 1949 г. в град Кърджали. До гроба му днес се издига бяла мура - в памет на легендарния войвода.
В 1959 година, в знак на признателност, тогавашното село Дупница, където през 1913 г. закриляните от четата на Маджаров тракийски бежанци от Беломорието преминават с много жертви река Арда, е преименувано на Маджарово.
Памет за големия българин Димитър Маджаров има и в Антарктика, където морски нос на остров Анвер носи името на славния тракийски войвода.
Още от От редактора
Духът на Дякона страда за България...
Защо ме славите ден и нощ, защо се кълнете в името ми, а делото на живота ми е отдавна мъртво, пита Апостолът
189 години от рождението на Апостола и стратега на българската свобода
Той бе наречен „Демонът на империята“ - толкова се страхуваше турската власт от Левски, виждайки в него реална опасност да загуби българските територии. Подготвените от Левски 200 комитета бяха готови във всеки момент за бунт, които, въпреки преждевременното избухване на Априлското въстание, създадоха предпоставка за освобождаването ни.
Черен ден - преди 633 години Баязид I Светкавицата превзема Търновград
Жива е паметта за саможертвата на патриарх Евтимий Търновски, чиято силна вяра вкаменила ръката на палача като знак за неговата святост и утеха за поробените българи