Днес се навършват 148 години от един трагичен ден в историята на София. На 15 ноември 1877 г. – само четири години след обесването на Васил Левски – турската власт отново издига бесилки за четирима негови съратници: софийските книжари Георги Стоицев – Абаджията, Стоян Табаков, Киро Кафеджи и Никола Крушкин – Чолака.

Те са осъдени по обвинение за притежание и разпространение на бунтовни книжа – акт, който ги превръща в последните мъченици за свободата на София, само месец и половина преди освобождението на града.

Лъвов мост – вечният паметник на мъчениците

Веднага след Освобождението, родоначалникът на българското книгоиздаване Христо Г. Данов предлага на мястото на стария Шарен мост да бъде издигнат паметник в чест на обесените.

Така през 1889–1891 г. е изграден Лъвов мост. Четирите бронзови лъва, които гордо и мълчаливо стоят от двете страни на моста символизират именно четиримата софийски книжари, увековечавайки завинаги паметта за техния подвиг в градския пейзаж. Строителството е дело на фирмата „Братя Прошек“, а лъвовете са изработени във Виена от Филип Ваагнер Биро.

Историите на героите

Животът и смъртта на четиримата мъже са пример за безстрашие, саможертва и отдаденост на Отечеството:

Георги Абаджията (29 г.): Куриер на Софийския комитет, той е заловен, тъй като по погрешка запазва в джоба си екземпляр от песнопойката с бунтовната песен „Вятър ечи, Балкан стане“ – основната улика срещу него и останалите. Обесен е до дюкяна си.

Стоян Табаков: Един от първите софийски книжари и член на Революционния комитет. Разпространявал е революционна литература в двойните дъна на сандъците си. Пред бесилката той ободрява другарите си с думите: „Няма от какво да се боим! Бесилката ще ни е като причастие!“ Хладнокръвното му поведение впечатлява английски репортер, който се опитва да откупи дрехите му за музей.

Киро Кафеджи (Геошев): Колоритна фигура, чието кафене на Конски пазар е било таен комитетски щаб. Тук се е срещал с Левски, криели са се комитетски пари и са се правили фалшиви тескерета. Според очевидци, в отговор на подигравките на турците, Киро Геошев увисва на въжето с песен на уста – „Вятър ечи, Балкан стане“.

Никола Крушкин – Чолака (41 г.): Книжар и комитетски деец, който остава сирак и се запознава с Левски като послушник в Драгалевския манастир. Осакатен на лявата си ръка, той е известен с думите си на бесилото: „Аз роб ще умра, но българският народ свободен ще живее!“ Умира, недочакал раждането на дъщеря си Любица, която се ражда със Свободата в началото на 1878 г.