На 7 май преди 149 години Поп Харитон - един родолюбец, отстоявал каузите за Априлско въстание и свободна България, избира самоубийствената смърт.

Още като младеж се отдава на Бога и става послушник в Преображенския манастир край Търново. По-късно е свещеник в Северна Добруджа, но основната му кауза е да защитава българските селяни от своеволията на турските аги, разбойници и черкези.

Прочува се със своя буен и непокорен характер и така спомага за успеха на революционното дело в този район. През 1875 г. по искане на духовната власт със заповед на търновския мютесариф Фархи бей поп Харитон е заточен в Мъглижкия манастир, Казанлъшко. По пътя успява да избяга, след което се отдава изцяло на революционното дело. През лятото на 1875 г. предвожда малка чета в Тулчанско. След провала на Старозагорското въстание в България през есента на 1875 г. се прехвърля в Румъния.

Известѐн от дейците на Гюргевския революционен комитет за готвеното ново общо въстание, той заедно със своята дружина тайно преминават река Дунав при Свищов на 28 март 1876 г. и се отправят по тайни пътища към окръжния център. На 31 март през нощта се озовават в с. Самоводене. Още на другия ден е свикано събрание и поп Харитон е назначен на работа в окръжния комитет на Горна Оряховица. Включва се дейно в подготовката на Априлското въстание.

При преждевременното избухване на въстанието поп Харитон застава начело на чета от около 200 въстаници от западния район на Търновски революционен окръг. На 29 април 1876 г. край Дряновския манастир четата е изненадана от редовна турска войска и башибозук, които заплашват да обкръжат дружината. Въстаниците се барикадират в манастира и се отбраняват в продължение на 9 дни - до 7 май.

На 1 май Поп Харитон остава сляп в резултат на нещастен случай (възпламенява се барутът, докато прави фишеци заедно с игумена на манастира). В последния ден от битката, на 7 май се прощава с четниците, казвайки им: "Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ, и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога!".

Въстаниците се простили с него, завели го до входа на манастира и тръгнали да се спасяват. Войводата сам с меч в ръка загинал, намушкан от турски щикове върху грамада от вражески тела, които убил с последните си сили.

Житието на Поп Харитон е впечатляващо - смиреният свещеник избира самоубийствената смърт в името на родолюбива кауза и велика идея - Свободата.