За поредна година полският петролен гигант PKN Orlen оглавява подреждането на най-големите компании според приходите им в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), изготвяно от международната група за управление и застраховане на кредитен риск Coface.

В тазгодишното издание на Coface CEE Top 500 броят на българските дружества се увеличава с едно – до 18, като най-напред от тях се класира държавният Български енергиен холдинг, който заема 25-о място.

Традиционно в челните позиции на класацията доминират компании с дейност в петролния, автомобилния и енергийния сектор. Представянето в отделните отрасли през изминалата година е било разнопосочно – докато в автомобилния сектор пазарът е бил възходящ, при петролната индустрия например резултатите се влошават, отчитат от Coface. Общо за региона приходите на водещите 500 компании са се свили с 0.6%, като спадовете са най-отчетливи при машиностроенето (-59.1%), енергетиката (-7.3%), металите (-6.4%) и горивата (-5.4%). Понижението на печалбите на топ 500 пък е с 3.1%.

Междувременно съживяването на пазара на труда в региона и свързаното с него растящо потребление са фактори и за повишеното търсене на автомобили, което подкрепя и резултатите на автопроизводителите, много от които имат мощности в региона. Така през 2016 г. представителите на сектора вече заемат 20% от 500-те места в класацията в сравнение със 17% година по-рано, а приходите им нарастват с 8.6% при ръст на печалбата с 6.8%, показват данните от Coface CEE Top 500.

Шампионите в региона

Освен че запазва лидерската позиция в подреждането, Полша остава и държавата с най-много представители в топ 500 – в тазгодишното издание на класацията влизат 168 компании от страната, чиито общи обороти са се увеличили с 3.3% през 2016 г. Следващата най-многобройна група е на дружествата от Унгария – общо 75, където данните сочат свиване в общите приходи с 11.5%. Сериозен спад записва например миналогодишният номер 2 в подреждането GE Infrastructure Holding, чиито приходи намаляват от 14.5 млрд. евро през 2015 г. до едва 2.9 млрд. евро през 2016 г., в резултат на което компанията отстъпва до 28-о място. Миналогодишният номер 3 в класацията, който успява да запази позицията си и през тази година – унгарската петролна компания MOL, също бележи значително свиване на бизнеса си – с 13.5% до 13.3 млрд. евро оборот за 2016 г. При горивата обяснението е в ниските цени на суровината.

Овакантеното второ място се заема от чешката Skoda Auto, която през миналата година е увеличила приходите си с 10.5% до 11.7 млрд. евро. Общо в страната обаче оборотите на големите дружества са се свили с 2.2%. В класацията влизат 71 компании от Чехия.

Българското участие

Сред 18-те български компании, които намират място в групата на 500-те корпоративни лидера в региона, също се наблюдава силно присъствие на представители на секторите на енергетиката и горивата – тук са например двете дружества на руския петролен гигант „Лукойл“ (рафинерията в Бургас и търговецът „Лукойл България“), които традиционно са в челната тройка на едрия бизнес в страната, държавните НЕК, „АЕЦ Козлодуй“ и „Булгаргаз“, „ЧЕЗ електро“, „ОМВ България“, търговецът на горива „Сакса“ и русенският завод за биодизел „Астра биоплант“, който е сред най-динамично растящите български компании за 2016 г.

В Coface CEE Top 500 попадат още медодобивният завод „Аурубис“, веригата магазини „Кауфланд“, компанията „Адванс пропъртис“, която обединява голяма част от бизнеса на братята Кирил и Георги Домусчиеви, както и друго от дружествата им – фармацевтичното „Хювефарма“, което влиза за пръв път в топ 500. Групата от 18 се допълва от още една фармацевтична компания – „Софарма“, търговецът на цигари „Дафна груп“ („Табако трейд“) и дистрибуторът на цигари „Експрес логистика и дистрибуция“, както и телекомът БТК. Общите приходи на 18-те български дружества са се свили със 7.07% до 16.7 млрд. евро, а печалбата им намалява с 8.71% до 287 млн. евро. Движението надолу в оборотите обаче е заради ниските цени на горивата и металите, информира в. Капитал.

„В „Кофас“ оценяваме икономическата ситуация като благоприятна – налице е динамичен ръст на домакинското потребление и нетния износ, което е свързано с нарастваща увереност и ръст в заетостта. Рисковете обаче остават – това са основно в някои от секторите и по отношение на зависимостта от европейско финансиране“, посочва управителят на Coface за България Милена Виденова.