Александър Йорданов

На днешния ден преди 18 години ни напусна Илия Минев. Половината от живота му преминава в комунистическите затвори и лагери. Но не успяват да прекършат волята му за борба. Съдбата му след 10 ноември 1989 г. е доказателство, че т.нар. „преход“ бе контролиран и продължава да бъде контролиран, от бившите от ДС и БКП. За тях Илия Минев бе враг. А за много от новоизлюпените „демократи“ той бе „неудобен“. Причината бе елементарна – те бяха също от комунистически фамилии.

Запомнил съм го от есента на 1989 г. и зимата на 1990 г. Тогава Южният парк в София се бе превърнал в своеобразна демократична „борса“ на която всяка възстановена или новосъздадена партия и гражданска организация, представяше идеите си, търсеше и намираше свои съмишленици. Нямаше още държавни офиси за партиите, нямаше и държавни партийни субсидии. Но

имаше вяра и надежда

Около Илия Минев групата не бе многобройна. Страхът все още имаше „големи очи”. Възстановяваха се стари партии, но някои от тях искаха да се забрави периодът, в който и те са „играли” по свирката на комунистите. Затова и Илия Минев бе неудобен. Гледаха с недоверие към легионерите и не споменаваха за горяните. Лидери на СДС смятаха, че демокрацията трябва да се случи с активното участие на комунистите. Така и стана. Нещо повече. Комунистите си я направиха по свой образ и подобие. С техни кадри. За съжаление се намериха „демократи”, които ги обслужиха. Някои и до днес го правят.

А гражданите, които бяха от некомунистически фамилии останаха в аутсайдерската зона на живота или просто напуснаха България. Знаем ли колко от двата милиона българи напуснали България са бивши членове на БКП и колко са бивши безпартийни? Моето усещане е, че комунистите останаха в България, а българите напуснаха. И това е огромната вина на т.нар. „демократични партии” и на „демократичната общност” у нас. Техните конфликти и вражди, глупавата лидеромания сред тях, направиха така, че подариха не само имането, но и властта в България на комунистическите фамилии.

Днес наследниците на някогашните „безпартийни граждани” са отново в положението, в което бяха и техните родители, бащи и деди. Орисията им е да работят в комунистическите фирми, да учат и преподават в ръководени от ченгета и комунисти университети, да са фенове на техните спортни клубове, да почиват в техните курорти и хотели, да наблюдават как отново комунистите си разиграват коня в България. (Дори в буквалния смисъл на думата Корнелия Нинова след „Трансимпекс” яхна и кон!) .

Парадоксът е, че некомунистите в България така и не разбраха, че трябва 

да се обединят срещу комунистите

Мнозина от тях решиха да припечелят покрай комунистите. Направиха го, но от това не спечели България. Няма да се уморя да повтарям, че антикомунистическата общност е в дълг към България. Липсата на единодействие и разбирателство в нея направи така, че не тя управлява страната. А да сте видели „оправена” от комунисти или техни наследници държава? Не сте видели и няма да видите. Окрадена сте видели, но оправена няма да видите, колкото и дълго да живеете. Успяват само държавите, които не допускат до управлението потомствени комунисти.

Посмъртното послание на Илия Минев е в тези му клетвени думи: „ТИ КАКВО ПОЖЕРТВА, ЗА ДА ИМА И УТРЕ БЪЛГАРИЯ?“ Това послание е към нас, българите. За комунистите то е гола фраза.