1911: Просветното Българско книжовно дружество е преименувано на Българска академия на науките
Основаването на книжовното дружество за научна, просветна и литературна дейност първоначално е в румънския град Браила през 1869 г. След Освобождението то се премества в България.
На 6 март (по стар стил) през 1911 г. Българското книжовно дружество е преименувано на Българска академия на науките.
Българското книжовно дружество е основано първоначално през 1869 г. в Браила, Румъния с идеята за научна, просветна и литературна дейност.
Ръководи се от председателя Марин Дринов, както и от Васил Стоянов и Васил Друмев. Книжовното ни дружество подпомага дейността на българските учени. Негов печатен орган става Периодическо списание на Българското книжовно дружество (1870 – 1876).
През 1871 г. то избира и първия си почетен член - Гаврил Кръстевич.
След Освобождението, през 1878 дружеството се премества от Браила в София.
На 6 март по стар стил, 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките (БАН).
Създаването на БАН става 3 години след провъзгласяването на независимостта на Третото българско царство.
В периода 1925 – 1929 г. е построена сградата на Българската академия на науките на улица „15-ти ноември“ 1.
Въпреки че тя е сред пострадалите постройки от бомбардировките през Втората световна война, продължава да помещава Българската академия на науките и до днес.
През 1940 г. се създава и Литературно-художествен клон към Академията и тя е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ) - име, под което остава до 1947.
Още от От редактора
16 години без Благой Топузлиев - анкомунистът в расо
Чуйте и един уникален аудио запис за отец Благой Топузлиев
Преди 58 години: Започва процесът срещу „Марксистко-ленинската БКП”, поискала свалянето на Живков
Комунистическият режим на Живков изправя пред съда ръководителите й Михаил Докторов, Иван Младенов, Стоян Куцаров, по обвинения, че са си поставили за цел "да продължат делото на Горуня за борбата срещу Тодор Живков"
Паметна дата: Страхът от св. Иван Рилски спрял турците, дошли да опожарят Рилския манастир
Светецът, закрилник на българите, е извършил много чудеса и именно заради това турците са го почитали като малък пророк