14 Януари, 2026

1911: Просветното Българско книжовно дружество е преименувано на Българска академия на науките

1911: Просветното Българско книжовно дружество е преименувано на Българска академия на науките

Българска академия на науките, снимка: Stara Sofia

Основаването на книжовното дружество за научна, просветна и литературна дейност първоначално е в румънския град Браила през 1869 г. След Освобождението то се премества в България.

На 6 март (по стар стил) през 1911 г. Българското книжовно дружество е преименувано на Българска академия на науките.

Българското книжовно дружество е основано първоначално през 1869 г. в Браила, Румъния с идеята за научна, просветна и литературна дейност. 

Ръководи се от председателя Марин Дринов, както и от Васил Стоянов и Васил Друмев. Книжовното ни дружество подпомага дейността на българските учени. Негов печатен орган става Периодическо списание на Българското книжовно дружество (1870 – 1876).

През 1871 г. то избира и първия си почетен член - Гаврил Кръстевич. 

След Освобождението, през 1878 дружеството се премества от Браила в София.

На 6 март по стар стил, 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките (БАН).

Създаването на БАН става 3 години след провъзгласяването на независимостта на Третото българско царство. 

В периода 1925 – 1929 г. е построена сградата на Българската академия на науките на улица „15-ти ноември“ 1.

Въпреки че тя е сред пострадалите постройки от бомбардировките през Втората световна война, продължава да помещава Българската академия на науките и до днес. 

През 1940 г. се създава и Литературно-художествен клон към Академията и тя е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ) - име, под което остава до 1947.

Сподели:

Коментари (0)

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

За много хора в Скопие "българин" и днес продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

Днес неговото дело чака преоткриване от изследователите, които все още са твърде малко, но чийто глас е жизненоважен за запълването на тази празнина в българската памет

И след 35 години сянката на Агджа тегне върху България

И след 35 години сянката на Агджа тегне върху България

9 януари винаги ще ни напомня за връзката със сивия вълк и замесването на името на България с атентата срещу покойния вече папа Йоан Павел Втори