Учени с нови заключения за човешката еволюция: Не върви по права линия, а е сложно дърво

Древни, фосилизирани зъби, открити по време на десетилетия продължил археологически проект в североизточна Етиопия, показват, че два различни вида хоминини или човешки предци са живели на едно и също място преди 2,6 милиона и 2,8 милиона години - и един от тях може да е неизвестен досега вид.

Откритието предоставя нов поглед към сложната мрежа на човешката еволюция. Десет от зъбите, открити между 2018 и 2020 г., принадлежат към рода Australopithecus, древен човешки роднина.

Междувременно три зъба, открити през 2015 г., принадлежат към рода Homo, който включва съвременните хора или Homo sapiens. Резултатите са публикувани на 13 август в списание Nature, съобщава CNN.  
 
Подобно припокриване на два хоминина във вкаменелостите е рядко срещано явление, което преди това е карало учените да вярват, че Homo се е появил след Australopithecus, а не че двамата са съвременници. Видовете Australopithecus са ходили изправени подобно на съвременните хора, но са имали сравнително малки мозъци, по-близки по размер до тези на маймуните.

Появата на видовете Homo, с по-големите им мозъци, за днешните хора е обичайно да разглеждат като някакъв вид еволюционно подобрение по пътя към съвременното човечество.

Но съвместното съществуване на двете линии човешки предци показва, че хоминините са се развивали и са живели в множество разновидности едновременно.

„Това ново изследване показва, че образът, който много от нас имат в съзнанието си за маймуна, след това неандерталец и после съвременен човек, не е правилен - еволюцията не работи така“, заявява съавторът на изследването Кей Рийд. Той е професор от Института за произход на човека и почетен професор в Училището по човешка еволюция и социална промяна в Държавния университет на Аризона. 

„Тук имаме два вида хоминиди, които са заедно. А човешката еволюция не е линейна, тя е храстовидно дърво, има форми на живот, които изчезват.“

От 2002 г. Рийд е съуправител на изследователския проект Ledi-Geraru, който е фокусиран отчасти върху търсенето на доказателства за ранни видове Homo. През 2015 г. екипът обяви откриването на най-старата известна челюстна кост на Homo на възраст 2,8 милиона години.

Търсил е и по-късни доказателства за Australopithecus afarensis, който се е появил за първи път преди 3,9 милиона години. Но няма следи от тези древни човешки роднини във вкаменелостите след 2,95 милиона години - което предполага, че са изчезнали преди първата поява на Homo.

Превод: Faktor.bg