Сгушено в полите на Средна гора, Панагюрище заслужено си е извоювало славата на столицата на Априлското въстание от 1876 г. Апостолското събрание в Гюргево обявява града за център на Четвъртия революционен окръг, където впоследствие бунтът се оказва най-масов.

Наред с други селища от подбалканските котловини, в Панагюрище споменът за въстанието още е жив. 150 години по-късно тук всеки пази паметта на своите прадядовци, които през пролетта на 1876 г. пожертваха живот и имот в името на свободата.

Икономическият просперитет ражда свободата

В интервю за БГНЕС Ирина Ботева, главен уредник в Историческия музей в Панагюрище, заяви, че преди 150 години градът е бил проспериращ, а жителите му – заможни хора, които съвсем не са били авантюристи, нямащи какво да губят.

„В Панагюрище богатите и заможните – дори и среднозаможните – хора са били много повече от по-бедните“, каза Ботева, добавяйки, че панагюрци успяват да се замогнат благодарение на своя войнишки статут.

„Тук, в Панагюрище, е имало много търговци, джелепи, занаятчии, които създават една прослойка, пътуваща извън града – не само в пределите на Османската империя, но и в Западна Европа. Именно те достигат до мисълта, че тяхната, макар и непълна, свобода трябва да съществува и за останалите българи – за техните братя. Затова те посрещат и идеите на Апостола Левски за свобода. Той посещава пет пъти Панагюрище и намира наистина много топъл прием“, каза уредникът.

Забравените герои

Размишленията за Априлското въстание неизбежно извикват имената на апостолите, които са го вдигнали. Образите на Бенковски, Волов и Каблешков заемат челно място в националния ни пантеон. Кои обаче са забравените или малко познати герои от пролетта на 1876 г.? Ирина Ботева ни развежда именно сред техните оръжия и лични предмети, изложени в залите на музея.

Такъв предмет е златната кокарда с лъвче на Георги Нейчев, делегат на събранието в Оборище. „По случайност лъвчето попада много по-късно, след неговата смърт, в читалищния музей, а след това – и в нашия музей“, разказа Ботева.

„Павел Бобеков е една от най-харизматичните личности в Априлското въстание“, заяви уредникът, застанала пред червената униформа на водача на панагюрските въстаници. „Изключително умен, образован и разумен човек. Учи в Истанбул и след завръщането си през 1874 г. в Панагюрище става председател на Революционния комитет и на панагюрското читалище „Виделина“. Бил е изключително обичан от панагюрци. Те са му се доверявали, възхищавали са му се и поради тази причина го избират да ги ръководи и да стане хилядник на въстаническата армия.“

До униформата на Бобеков е представена възстановка и на тази, носена от Бенковски. Според Ботева тези униформи са един от белезите на възраждащата се държавност. 

Оцеляло е и бойното снаряжение на поп Груйо Бански и знамето на неговата чета. Свещеникът заклева депутатите на Първото велико народно събрание в Оборище, а след това участва в сраженията. След въстанието е осъден, но скоро е амнистиран. Завръща се в родния си край и служи като свещеник и учител.

Кой уши байрака?

Какъв би бил разказ за Панагюрище и Априлското въстание без Райна Княгиня? Тогава едва 20-годишна, Райна Футекова ушива знамето на бунта, осветено на 22 април в Панагюрище. Каква обаче е съдбата на знамето, след като е пленено от турците?

„Знамето, което е извезано за Априлското въстание през 1876 г., изчезва. То е взето от турците. Съдбата му е недостатъчно известна – не е ясно къде отива. Има различни теории за това: дали изгаря в хасковските казарми, дали е отнесено другаде. Но така или иначе знамето изчезва. И по случай 25-годишнината, по предложение на комитет „20 април“, Райна Княгиня отново извезва същото знаме, каквото е извезала за Априлското въстание. Това е главното въстаническо знаме и вие можете да го видите пред вас. То е двулицево – лицето е на червен фон, а гърбът е на зелен фон“, обясни Ботева.

Черешовите топове ревнаха от Средна гора, а пукотът се чу из цяла Европа

Черешовият топ може би е най-яркият символ на въстанието. Тази импровизирана артилерия несъмнено говори за наивността на въстаниците. Че кой ще събори империя, разпростряла се на три континента, с черешови дънери? Освен наивност обаче, черешовият топ е символ на огромния ентусиазъм, обхванал народа ни преди 150 години.

В Панагюрище топовете първоначално са майсторени от Никола Бимбашиев и Атанас Зографов. За беда, когато оръдията са подложени на проба, те се пукат.

„Тогава се търси Стоил Финджиков, който е работил в Истанбул и знае как са се изработвали метални обръчи“, разказа Ботева. „Той дава идея и съвет черешовите топчета отвън да бъдат укрепени с метални обръчи, за да станат по-здрави. И наистина, така те стават сравнително по-устойчиви.“

Няма оцелели оригинални черешови топове, но 25 години след бунта, през 1901 г., Бимбашиев и Зографов се заемат с направата на копия на легендарните оръдия, използвайки същата методика, приложена преди четвърт век. Първоначално тези топове са използвани за възстановки, а днес красят музея в Панагюрище, където посетителите се прекланят пред свещената „череша“, донесла свободата им.

До последна капка кръв

Радостта от извоюваната свобода не продължава дълго. Панагюрище е обсадено от башибозук и редовен турски аскер.

„За жалост, въстаниците са очаквали османската войска откъм Пазарджик, но тя ги изненадва откъм Стрелча, а част идва и откъм Златица. Затова сраженията се водят в североизточната част на града – при Маньово бърдо, Балабановата кория и Чиряшката река“, обясни Ботева.

7000 турци връхлитат едва около 1000 бунтовници, които са много по-зле въоръжени. Панагюрските въстаници обаче са решени да се бият до последна капка кръв, за да докажат на Европа, че в сърцето на Балканите се е родила една млада нация, готова да жертва живота си за свободата. Когато позициите край града падат, битката се пренася в самия град. Буквално се води бой за всяка къща.

„С навлизането на османците в Панагюрище въстаниците се сражават за всеки квартал, за всяка улица и за всяка къща. Легендарни са боевете при къщата на Делчо Хаджисимеонов, където Стоян Пъков и Рад Клисаря задържат противника, за да може мирното население да се изтегли. Те наистина успяват да го направят – загиват геройски, но задържат противника достатъчно дълго“, разказа уредникът.

„Легендарни са и сраженията при Дудековата къща, която днес е част от музейния комплекс и е една от малкото останали неопожарени. Собственикът Петър Дудеков излиза, за да помоли турците да пощадят хората, предлагайки им пари, но те го измъчват и накрая го убиват на стълбището. В мазето се намира Петър Шарбанов – член на Революционния комитет и на Привременното правителство – със семейството си. Осъзнавайки какво го очаква, той се самоубива“, добави тя.

Тежка е съдбата на бунтовно Панагюрище – градът е опожарен и разграбен от башибозука. Хвърковатата чета на Георги Бенковски идва твърде късно, за да окаже помощ на панагюрци. От местността Лисец Бенковски гледа горящото Панагюрище. Именно тук войводата ще изрече пророческите си думи: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее. А Русия – нека заповяда!“

20 април – официален празник

150 години след драматичните събития в публичния дискурс се завъртя интересен въпрос: трябва ли 20 април да бъде обявен за официален празник? Ирина Ботева даде категоричен отговор:

„Напълно съм убедена, че 20 април може и трябва да бъде официален празник на България.“

Уредникът заявява, че героизмът на априлци е безпримерен. Хора с черешови топове и кремъклийки пушки се хвърлят в боя като лъвове, вярвайки, че Бог ще подкрепи справедливата им кауза. | БГНЕС