Полк. Владимир Миленски: Криндж! Оставка! Изявите на шефа на ВВС предизвикват погнуса и тревога, че такъв човек разполага с власт върху националното оръжие

Българският законодател не се е досетил да забрани висши офицери да заемат политически позиции поне седем години след напускане на армията, с което на практика отваря вратите за политизиране на армията и корупционна симбиоза между висши офицери и политици

Днес в армията берем отровните плодове не на Решетников, а на онзи плонж на Румен Радев от генерал в политик - това е неговият Грях с главна буква, казва пред Faktor.bg офицерът от запаса

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Миленски, Министерство на отбраната и Българската армия са относително затворени за външни очи структури. Същевременно преди дни във фейсбук се появи един доста странен текст на ген. Николай Русев – командирът на Военновъздушните сили. Бях изненадан от публичната агресивност на този висш военен, който чрез социалните мрежи обяснява на обществото как ще се развиват в „ерата“ на „Прогресивна България“ и под негова команда Военновъздушните сили на страната. Има ли правила в МО, които регламентират медийните изяви на командирите, включително и писанията им в социалните мрежи?

- Краткият отговор е „да“, поне през 2023 година имаше правила. Те бяха изключително рестриктивни и строги, всички бяха равни пред тези правила, тоест те важаха еднакво и за войника, и за генерала, и за директора в министерството, и предполагам че продължават да са подобни, ако изобщо са променяни. Но спазването им е друга тема. И от публикацията на генерал Русев личи, че строгостта на тези правила не е еднаква за всеки – както Оруел беше казал „всички животни са равни, но някои са по-равни…“ Защото не ми се иска да вярвам, че тази негова публикация е преминала през процедура на съгласуване и утвърждаване. Но кой знае – може специално за него да има други правила. Това трябва да бъде първият въпрос към него и към министъра.

- Защо са тези правила?

- Защото всяко медийно действие от длъжностно лице от армията и като цяло от системата на отбраната, представлява елемент от информационната политика на Министерството на отбраната и от неговата стратегическа комуникация с българското общество. Щом обществото може да свърже, да асоциира, да припознае в даден профил в социална медия конкретно длъжностно лице от армията или от министерството на отбраната, този профил вече не е лично пространство, защото последствията от публикациите в него влияят директно, дълбоко и задълго върху авторитета и публичния образ на армията и на националната ни отбрана. Това едва ли някой ще се наеме да оспори.

Точно поради тази причина съществуващите правила за медийна активност включват изискване за предварително съгласуване и разрешение от йерархичната верига съгласно определена процедура. Разговорът, на който и да е представител на която и да е институция с обществото, по своята същност е политическо действие. И колкото по-високо в йерархията е длъжностното лице, толкова повече неговите думи и действия губят своята лична характеристика и биват асоциирани с институцията. При офицерите в нормалните държави тази граница е някъде между майор и подполковник. Поради това всеки у нас, а и по света (бъдете уверени, че публикацията му е прочетена много внимателно във всички столици на наши съюзници, и особено на нашите неприятели и врагове), възприема написаното от един генерал във фейсбук като официална позиция на българските военновъздушни сили, като отражение на съществуващата управленска и оперативна култура в тази ключова структура от Българската армия, като синтез и пример за съществуващите и изграждани лидерски качества у командирите във ВВС и разбира се, и най-вече като ясен сигнал за нивото на демократична зрялост на висшите командири от Българската армия.

- Отговаря ли публикацията на генерал Русев  на тези правила и на политиката на МО за стратегически комуникации с обществото, съвместима ли е с  етичните стандарти за медийни изяви на висш офицер?

- Не, не считам. И не мисля само аз така. Вече видяхме доста на брой възмутени реакции на хора от активната част на гражданското ни общество. Но преди да Ви отговоря с конкретика, позволете ми да дам малко контекст, защото такива публикации заслужават „четене с разбиране“.

Това генерално фейсбук изпускане пред очите на всички е още по-интересно на фона на пълното отсъствие на подобни по стил и съдържание изяви от който и да е от равните на него или по-висши командири от Българската армия. Техните публикации, доколкото ги има, са строго професионални, политически безпристрастни, „сухи“ и лаконични, често приповдигнати, но в тях обикновено отсъства понятна за обществото информация. Затова те не предизвикват широк интерес и обществото по принцип не им обръща особено внимание. Това е достойно за съжаление и е сериозен недостатък на стратегическата комуникация на министерството и на Българската армия, но този въпрос е тема за друг разговор. Но на фона на тази безинтересна окръжаваща го сухота,  генерал Русев безусловно печелил приза на публиката на военния телевизионен канал за 2026 г. Само дето такъв приз няма.

Важно е да отбележим, че това не е първата „артистична“ изява на този генерал. Неговият афинитет към шоуто се доказва от редовните му изяви по телевизията. Но забележете, не във Военния телевизионен канал, където обществото нормално би трябвало да го види, защото този телевизионен канал съществува точно за да му даде професионална, компетентна и некомерсиална трибуна. Не, той използва винаги bTV, където получава незабавна и гарантирана трибуна всеки път, когато му дойде на ума, че има да казва нещо на обществото. Но най-интересното е, че неговите изяви се случват обикновено когато той самият оплеска нещо със своята командирска компетентност – или има убит пилот, или разбит самолет, или и двете заедно. Сигурно си спомняте - и сълзи лееше, и тържествени заклинания отправяше, и заплахи, и като цяло внушения, че катастрофите, дето се случват под негово командване, са нещо като неизбежна баналност и няма какво да го виним. Нормално било… Явно за него е, след като след всичко това получава повишения, по-големи пагони и по-високи длъжности. Но явно вече телевизиите не са му толкова важни. Защото с все по-налагащото се преимущество на социалните медии, особено сред по-младите, генералът очевидно е пренасочил усилията си към фейсбук. А сигурно шества и из Инстаграм и ТикТок – не съм проверявал. Възможно е това да е вече официалната политика на МО – още един въпрос за министъра на отбраната, нали?

С две думи, изявата на генерала наистина е интересна и уникална.

- Но все пак не отговорихте доколко  коментарът на Русев не отговаря на етичните стандарти на поведение при медийни изяви на висш офицер?

- Отново е необходимо да дадем малко контекст, за да може всеки сам да направи своите изводи.

Първо трябва всеки да си даде сметка, че това е официално обръщение към българското общество от високо-професионално длъжностно лице, висш командир от Българската армия, самият командир на българските Военновъздушни сили. И за да добием ясна представа какво се крие зад това кратко описание на неговата длъжност, трябва да дадем малко разяснение: командирът на Военновъздушните сили е един от топ-пет висши офицери в Българската армия, човек, комуто е делегирана огромна, на практика неограничена при българските условия власт – власт върху едно от най-страшните оръжия, с които България разполага. Това е човекът, в чиито ръце сме поверили българското оръжие, човекът, който носи отговорност това оръжие – военновъздушните ни сили, да е способно да воюва и да побеждава всеки враг, дръзнал да заплашва националния ни интерес или осмелил се да ни нападне.

И трябва да кажа нещо още по-директно. Всяка държава, за да функционира, изгражда различни механизми, различни „машини“, които изпълняват важни обществени функции. Например „механизма“ или „машината“ за образование на младото поколение. Или „машината“ за опазване на здравето на хората. Така във всяка национална държава има и една много специална „машина“, чиято функция е да плаши враговете със своята способност да ги убива. Това е армията – нашата национална машина за всяване на страх у врага, машина за разрушения, машина за смърт. Нито повече, нито по-малко. И всякакви други благозвучни определения са точно за това – за благозвучие. Защото армията е онази последна, най-страшна преграда, която вразумява и възпира неприятеля, като всява у него страх, а когато е нужно, убива агресора.

Нарочно направих по-директно разяснение, при това с думи, които и сега плашат мнозина. Но когато говорим за армия, това е неизбежно и е важно, за да ни стане пределно ясно колко огромна всъщност е властта, която българското общество дава на генералите в нашата армия и каква огромна надежда то възлага на тези хора. Надежда, че командваните от тях войски са способни във всеки момент да воюват и да побеждават. Това е светая светих в мисията на всяка армия – да може да воюва и да побеждава. Всички останали роли, мисии, задачи и подобни благозвучни слова са второстепенни и от тях няма смисъл, ако армията е неспособна да изпълни тази своя първа, екзистенциална за държавата ни функция, функция, от която в най-тежките моменти зависи самото ни съществуване като нация.

В тази „машина“ функцията на генерала не е да бъде техническо лице, нито оператор на бойна техника или стрелец-картечар, или майстор пилот – това е работа на далеч по-ниските от него чинове… Генералът е висш мениджър и лидер, чиято функция е да гарантира, че поверените му войски МОГАТ ДА ВОЮВАТ И ДА ПОБЕЖДАВАТ. Простете ми, че го повтарям, но това обикновено никога не се изрича, а трябва да се помни, защото е ядрото на смисъла на армията. Генералът е последната военна инстанция, която е връзката между армията и политическото ръководство на отбраната – министър – Народно събрание. Това го прави много специален офицер. Офицер, който не принадлежи толкова на конкретната армейска структура, колкото на цялата нация. Генералът е национален актив, незаменима дефицитна ценност за цялата нация.

- Армията уж е деполитизирана отдавна, допустими ли са някакви задкулисни  партийни обвързаности и заигравания?

- Недопустими са. Те са грехът на греховете, за който се налага незабавно освобождаване от длъжност и уволнение. Такова прегрешение е толкова тежко и срамно за армията, че където се случи, уволнението често се прикрива зад някакъв благовиден повод, като болест, семейни причини или подобни, за да се запази авторитета на останалите офицери. В авторитарните държави такъв грях не се прикрива – там генералът скача от прозорец, или пие чай с Новичок, или получава неочакван, при перфектното му здраве, инфаркт, та останалите да треперят от страх и да помнят, че служат на „любимия лидер”, който ги е избрал, издигнал и назначил и те му дължат пожизнена и сляпа лоялност.

Ние, за щастие, все още сме демократична държава и за генералите се прилага специална процедура на подбор, номиниране и утвърждаване от висшето политическо ниво в държавното управление: Министерски съвет – Народно събрание - президент. В тази процедура, главната грижа на държавното ръководство, освен професионалните, лидерски, морално-етични и психически качества на кандидата, е да се увери, че той е способен да стои над партийните пристрастия, че разбира, споделя и прилага принципа на надпартийна експертност, че има моралната сила да устои на опитите на различни партийни централи да го привлекат за изпълнение на партийни поръчки и че ще служи на цялата нация, без да я дели на „приятели, случайно преминаващи, НПО-та или обикновени хейтъри“.

- На теория звучи добре, но каква е реалната практика у нас?

- На практика у нас и в тази процедура нещата са доста различни и противни на описаната логика. Например, българският законодател не се е досетил да забрани висши офицери да заемат политически позиции поне седем години след напускане на армията, с което на практика отваря вратите за политизиране на армията и корупционна симбиоза между висши офицери и политици. Спомняте ли си колко генерали през годините напускаха висшите си армейски позиции, за да се включат незабавно в предизборната борба за тази или онази партия? Подобно, българският законодател е пропуснал да задължи всеки офицер, номиниран за генералска позиция, да се яви на „интервю“ пред Народното събрание, където народните представители да имат възможност да се уверят, че този офицер разбира, изповядва и следва принципа на партийна безпристрастност и необвързаност, и разбира националната отговорност, която ще му бъде възложена, и че в крайна сметка е отговорен пред суверена, не пред моментни и краткосрочни партийни началници. И едва след като кандидатът за генералска позиция получи одобрение от Народното събрание, с мнозинство поне две трети, президентът да може да го назначи със свой указ. Или да не го назначи, ако има аргументи против, за които внезапно се е досетил. При сегашната ни система често се случват такива внезапни президентски просветления, точно защото номинирането става скрито, в партийни задкулисни договорки, където съгласието е крехко. Едноличната ролята на президента първо няма необходимата експертност, за да компенсира евентуална партийна злоупотреба в номинацията, и второ – президентите, и те са рожби на собствените си партийни пристрастия.

Сегашната наша процедура напълно изключва Народното събрание, с други думи - самият суверен, от избора на военачалниците за войската. А хилядолетно правило е, че суверенът избира генерала. У нас този избор е сведен до непрозрачен за обществото политически мотивиран процес. Като такъв, той неизбежно бива партийно корумпиран и политизира армията. А политизираната армия вече не е национална, а партийна – и обикновено на партията, на която симпатизира или чието протеже е командирът. И никога – на цялата нация.

Вярвам, че след тези разяснения на това що е то генерал и каква е неговата функция в държавата, всеки, който е прочел това, а и последващите писания на генерал Русев – защото той е сътворил цял сериал – вече ще може да отговори и сам на въпроса - съответства ли неговата фейсбук изява на етичните стандарти за поведение на генерал от Българската армия.

А какво мисля аз? Ами, криндж. Това е цялостното усещане от тази фейсбук изява. Tръпки на погнуса и дълбока тревога, че такъв човек е на такава висока позиция и разполага с власт върху националното оръжие. Когато самият командир на военновъздушните сили на европейска държава с 36 годишна демокрация и 22 годишно членство в НАТО, самият той обучаван, твърди се – с висок успех, в демократични военнообразователни институции по света, очевидно не разбира своята общонационална функция като генерал, очевидно проявява тежки партийно-политически пристрастия, очевидно извършва явни политически пропагандни действия, очевидно злорадства над отделни част от гражданското общество, очевидно е склонен към конфронтация и отмъстителност към всеки с различно от неговото мнение, очевидно неуважителен към хората, които му плащат заплатата, очевидно внасящ разцепление в обществото на “негови и чужди”, очевидно правещ подвеждащи внушения със силен политически заряд и даващ подвеждащи оценки, внушаващи съмнения в действията на политическото ръководство на държавата, очевидно присвояващ си политическа функция, каквато за всеки генерал е табу. И всичко това с недомлъвки, намигвания и инсинуации към само част от българската нация, и обиди, арогантност и политически цинизъм към останалите.

На всички ни е известно, че фейсбук, Инстаграм и останалите социални мрежи са мястото, където мнозина изливат душата си, своите радости и скърби, страхове и терзания. Но недопустимо е това да бъде така и за българските генерали. Сигурен съм, във Военномедицинската академия има компетентни психолози и психотерапевти, които да помогнат на всеки военнослужещ в подобна нужда. Генерал Николай Русев може да прецени да се възползва от тази възможност. Аз съм уверен, че много от неговите близки колеги вече го мислят, само дето не знаят как да му го кажат – та нали службата им зависи от всемогъщия нов гуру на сигурността и отбраната, неотдавнашния командир на ВВС Радев, на когото Русев е протеже.

- В друга натовска страна, каква ще е реакцията за такова словоблудство?

- Най-нормалната реакция в една демократична държава е незабавното освобождаване от длъжност и уволнение на генерала. Не негова оставка. Защото за благовидни поводи е късно. И колкото по-бързо, толкова по-малки ще бъдат пораженията върху останалите офицери от армията и върху нейния морал. Защото няма нищо по-вредно и унищожително за морала в една армия от толерирането на професионално неморални, психически неуравновесени и некомпетентни командири. Но аз не очаквам особена грижа за морала на армията от това политическо ръководство.

- Можем ли поне да извлечем полезни поуки от този скандал?

- Да, категорично! Този случай разкрива безценна възможност да зададем основателни въпроси към министъра на отбраната. Например: преподава ли се на бъдещите офицери темата за гражданско-военните отношения в демократичната държава? Преподава ли се темата за демократичния контрол над въоръжените сили? Преподава ли се тази тема и на офицерите в щабните курсове от всички нива и особено в генерал-щабния курс на Военната академия? И ако за някого от офицерите тази тема се оказва непонятна или неприемлива, отразява ли се това на неговата кариера? Защото, съдейки по генерал Русев, отговорът на тези въпроси е все отрицателен. Или, как се е случило така, че селекционната процедура е допуснала човек, с характеристиките на генерал Русев да достигне незабелязан до толкова високо ниво в армейската йерархия? И кой дефект в генералската селекционна процедура прави възможни толкова явно партийно обвързани офицери като генерал Русев? Защото не е само той. И още, каква е морално-етичната ценностна система, която се възпитава у българските офицери – от лейтенанта до генерала, и как се изгражда, оценява и поддържа психическата им устойчивост?

И как можем да бъдем сигурни, че в момент на изпитание българската авиация ще воюва и побеждава врага, а няма да получи, например, заповед да не излита или направо да прелети към вражеските сили, защото така е решил някой новоизлюпен партиен лидер – еднодневка? 

- Думите ви звучат най-меко казано притеснително…

- Нека не Ви звучи кощунствено, защото нашата история помни такива генерали: генерал Иван Маринов, генерал Заимов... Как можем да сме сигурни, че нямаме подобни и днес? Защото каквото се е случвало, пак ще се случи.

Затова българските граждани трябва да получим и поне някакви гаранции, че някой ден няма да се събудим с черни камионетки, обикалящи адресите на „хейтърите“ на този или онзи, загубил самоконтрол генерал, който от писане във фейсбук е решил да премине към действие. Освен ако премиерът, министърът и тям вярната военна клика не планират пак „да дойдат танковете“.

- Интересен ли е психологическият портрет на нашите висши офицери за вражеското разузнаване?  Изучават ли профилът на командирите ни?

- О-о-о, тук поставихте пръст в раната. Разбира се! Психологическият портрет и особеностите на характера на всеки командир, а особено на висшите, е сред най-важната информация, до която всяко неприятелско разузнаване се опитва да се добере? Затова е добре гражданите да попитаме дали този факт е известен на министъра на отбраната. Защото със своята публикация във фейсбук генерал-майор Русев е направил безценна услуга на което и да е вражеско разузнаване. Изповядал се е като послушник в манастир и всичко става ясно: и от думите му, и от стила му, и от казаното, и от неказаното, и в редовете и между редовете. Дори снимката, дето е избрал да се илюстрира, придружена и тя с хумористично-нарцистична самооценка, и това говори красноречиво и прекрасно допълва психологическия му автопортрет. Та, от тази гледна точка, е ли такова генералско душеизлияние допустимо за армията или не? Разбира се, ако министърът прецени, че този въпрос е маловажен, ние трябва да уважим неговото политико-военно експертно мнение. Нямаме друг избор – опозицията, разбрахме вече, че влиза в „тяхното“ Народно събрание с наведени глави.

- Генерал Русев поставя и една друга разделителна линия – само военните са разбиращите и могат да управляват отбраната, а всички други - граждански експерти, НПО-та, анализатори и експерти в областта на отбраната и сигурността, той квалифицира като „ментално нестабилни индивиди“, „безполезни“, "не пеете в хора", „некомпетентни и безсмислени“, „шепа злобни безделници“, „хорица“, „статистическа грешка“ и т.н. Вие сте бил в системата и с униформа, и като цивилен. Допустимо ли е това противопоставяне и делене?

- Вече казах, че такива думи от български генерал предизвикват погнуса и възмущение у всеки. Криндж, както му казват по-младите. Това е когато се чувстваш неудобно, неловко, дискомфортно, та чак ти се повдига заради това, че някой друг е извършил идиотска постъпка, а ти се чувстваш, като че самият ти си я извършил и си се изложил ужасяващо. Това е защото българите считат своите генерали именно за СВОИ, за част от самите тях; очакват те да бъдат пример за подражание и лидери, които да бъдат следвани през огън и вода. И когато един такъв, предполагаемо лидер извърши каквото направи генерал Русев, усещането е криндж.

Освен самото разцепление в обществото, което внушава генералът, той – дали съзнателно или не (и в двата случая означава некомпетентност) - цели да постигне безконтролност на собствените си действия, така че никой да не смее да му търси сметка: „само аз мога да се оценявам дали съм професионалист или не, вие нямате експертизата“. Дори отива по-нататък – вие „не пеете в хора“, което категорично и еднозначно е политическо заявление. Деполитизирана ли е армията ни? Да, да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Ето Ви още един добър въпрос към министъра на отбраната.

Дано депутатите от опозицията прочетат това интервю и си направят списък с въпроси. Поне тези, които поставяме тук, а със сигурност ще се досетят и за допълнителни. Защото и в техните глави цари невероятен хаос по тази тема. Лично съм го живял. Например, помните ли, когато през 2016 година Радев напусна длъжността командир на военновъздушните сили? Типичен политически ход, защото незабавно се прояви истинската му мотивация: беше си харесал да влиза в голямата политика и да става президент. Фактът е такъв, нека не се заблуждаваме по думите, а по делата да съдим. По делата ще ги познаете, както е казано. Та, тогава спомняте ли си някой, който и да е, да повдигна въпроса, че за демократичната държава е недопустимо висш офицер от армията да подскача като бълха от генералския си стол в политиката, точно защото това е отрова за морала в армията и я ре-политизира? Аз не си спомням. Нито от академичните среди, нито от юридическите, нито от политическите среди се чу каквото и да е по този въпрос. Основните терзания бяха - има ли руска „решетническа“ връзка или няма. Което е разбираемо, но е второстепенно. Защото днес в армията берем отровните плодове не на Решетников, а на онзи плонж на Румен Радев от генерал в политик. И това е неговият Грях с главна буква. Него, разбира се, това не личи да го притеснява. А деморализираната армия не може да воюва и да побеждава. По дефиниция. От това по-голямо национално предателство едва ли има. И сега, ето ни генерал Русев – уверено по стъпките на батко Румен, но по-циничен и по-агресивен. Има ръст. Нормално е.

- Все пак генерал Русев поставя и въпроси, които изглеждат по същество: относно военновъздушните сили, самолетите F-16, Грипен и МиГ-29 – например кой самолет докога ще бъде в експлоатация, как сме се отказали от Грипен, пък видите ли сега Украйна придобива такива… Какво се крие зад „професионалните„ му словесни подхвърляния?

- Прав сте, публикацията му съдържа интересни въпроси, но ги оставя без отговор и прави единствено намеци и внушения, като че отговорите са еднозначни и пределно ясни за всички. Каквито те не са. Същевременно по главните въпроси относно военновъздушните ни сили, въпроси които обществото основателно задава, на които не получава отговори и за които този генерал носи персонална отговорност, той отново и отново пропуска да говори. Например, колко часа средно са летели българските пилоти под неговото вещо ръководство през 2025 година? Проверих в последния доклад за състоянието на отбраната – специално са взели мерки това да не се каже. Дори са спестили информация за бюджета на ВВС, защото от него ще лъсне страшната истина – българските военни пилоти летят колкото да не се пребият и то - в мирно време. Ще повторя мантрата „да воюват и да побеждават“! За това са войските. Парадите идват след това и то само ако има победи. Преди тях не е ясно за какво се триумфира и какво се парадира.

И нека най-после каже генерал Русев, ако не го е срам, могат ли ВВС да воюват и да побеждават в съвременната война, при тези часове летателни тренировки. И ако не е възможно, какво е направил, за да стане възможно. И ако не го е постигнал, защо стои и взима заплата? Защото по същата на думи причина неговият предшественик си подава два пъти оставката.

А на неговите въпроси аз имам своите отговори, но няма как да съм сигурен, че съвпадат с неговите – както казах, той ги е спестил, в характерния пропаганден стил на внушения и инсинуации чрез недомлъвки и намигвания към едни части от българското общество и обидни квалификации, неуважение и открито цинично презрение към други, особено към тези, дето му задават неудобни въпроси. 

- Какви уж риторични въпрос-отговори внушава генералът?

- Твърди, че хората със сини пагони не се делят на „фили“ и „фоби“. Не е съвсем ясно, но можем да предположим, че има предвид РУСО-фили и РУСО-фоби. На базата на какви данни е това негово твърдение, след като такова проучване в БА и във ВВС не е правено НИКОГА. С други думи, генералът се опитва да ни представи своите чувства, вяра и надежди вместо факти. Добре е да си свери часовника. Защото във ВВС, както в цялата армия и както в цялото българско общество хората категорично са разделени по линията Русия, и тази негова публикация още повече задълбочава това разделение.

А на лаконично зададения от него въпрос МиГ-29 или F-16 отговорът му – ако си вярва, е некомпетентен, и понеже все за толкова той компетентност има, отговорът му, че е възможно ефективно и ефикасно да се поддържат и двете платформи и с тях поверените му сили да могат да воюват и побеждават, е откровена измама, защото всъщност е политическа манипулация за нечии лични облаги, с цената на осакатени ВВС. По въпроса има изписани тонове хартия, включително и дипломната работа на генерала-президента-премиера Румен Радев от американската военна академия. И доказателствата са от всякакво естество – икономически, доктринални, оперативни, стратегически, логистични, технически, психологически, морални, физиологически. Разбира се и геополитически. Особено последните генералът няма право да коментира. А се вижда, че много му се иска. И работата на генерала не е „да ги поддържа изправни и да ги използва до края на ресурса им“ на всяка цена. Това повече подхожда на функция на директор на музей. Работата на генерала, както вече казах, е войските под негово командване да са способни да воюват и да побеждават. Врага! Не привиждащите му се хейтъри.

- Случайно ли е, че Русев отново подхваща дебата – Миг-29, Ф-16 или «Грипен»?

- Внушенията за „старата, но надеждна“ техника като МиГ-29 са смехотворни. Надеждна за какво точно? И за военно време ли? И за колко време през военното време? Виж, за авиошоу над площад Батемберг видимо са ОК. Публиката е в екстаз. Защото не знае или и тя не иска да попита колко часа на година летят тези пилоти и с толкова часа бива ли ги за война? Това не е омраза. Или хейт, както е популярно в социалните медии. Когато докторът ти каже, че имаш гангрена, той не ти го казва, защото те мрази. Напротив. Казва ти, че нещо трябва да се реже, ако искаш да оживееш.

Но, продължава генералът: „на всички им било ясно защо била тази ненавист и злоба само към МиГ-29“. Ами, не е ненавист, нито злоба, камо ли към мъртва материя, а е непримиримост и нетърпимост към корупцията на конкретни политици и припяващите им генерали, които използваха МиГ-29 за удобен „посредник“, за оправдаване на финансирането на Русия с милиони български левове (и в българско евро са милиони), докато задържаха старата и морално, и физически ненадеждна руска техника. И продължават да настояват да я държат, както виждаме от думите му. А колко е надеждна - личи от написаното в раздела за ВВС в тазгодишния доклад на министерството за състоянието на армията. Генерал Русев няма как да не знае – той го е писал. Освен ако тогава не е бил зает да публикува във Фейсбук, докато някой негов палав подчинен е писал обясненията там.

Така че и хората, и техниката могат да бъдат, във военно-оперативен смисъл. „праведни“ и „неправедни“. И зад това твърдение има сериозна наука, за разлика от кръчмарското подмятане на генерала. Най-просто казано, има техника, която не върши работа, а носи повече вреди. И хора има такива. Доста!

И заключава генерал Русев с послепис как снощи (важно е, че е снощи, защото внушава внезапно осенило го просветление) „рязко се замислил защо една воюваща страна иска да придобие изтребители, които родни „експерти“ ожесточено отхвърляха като опция“. Наистина се надявам въпросът му да не е искрен, защото би означавал въпиюща командирска некомпетентност. То и ако е неискрен – пак лошо. Първо, защото демонстрира лъжлив характер и умишлено подвеждане на обществото. Но нека освежим паметта на рязко замислилия се генерал, пък дано мисленето започне да му се случва по-често и дори постоянно, не само „рязко“ и „снощи“.

Информацията я взех от един приятел, дето наистина разбира.

Та, относно Грипен и Украйна: Първо, Украйна е във война, нападната от много по-голям и абсолютно безскрупулен агресор, на огромен фронт. Затова има нужда от много, страшно много бойни самолети. В момента експлоатира около 40 самолета МиГ-29, около 40 самолета F-16 MLU, около 30 самолета Су-27, по около двайсетина Су-24 и Су-25. Също така и неголям брой Мираж 2000.

Второ, всички налични Ф-16, който можеха да бъдат предоставени на Украйна, oбщо 85 броя, вече са там или пътуват към Украйна.

Трето, САЩ блокират изпращането на по-съвременни версии (блок 52 и нагоре). За закупуване на нови F-16 блок 70 или F-35 не дават и дума да става.

Тук на ход дойдоха европейските страни: преди седем месеца Украйна подписа договор за закупуване на сто самолета Рафал Ф4 последно поколение, които ще бъдат доставени до 2035 година. Преди няколко дена Украйна подписа с Швеция договор за доставка на 20 броя Грипен E/F, които да бъдат доставени до 2030 г. Грипен E/F да не се бърка със стария модел Грипен C/D, който модел българските ВВС по времето на тогава генерал Радев искаха България да купи за тях. Тези самолети очевидно има предвид сега и генерал Русев. Същият генерал Радев, докато се обучавал в САЩ все още като полковник, категорично доказал, че за България най-подходящи ще бъдат F-16. Нямам информация какво е предизвикало този рязък геополитически или оперативно-технически завой в мнението му. Но с възрастта хората често обръщат експертизата си на 180 градуса. Особено като се отъркат в политиката. Може да е имал добри намерения, но постигнатия ефект е вътрешно раздвоение и политическа неустойчивост по отношение на отбраната и забавяне на модернизацията на българските ВВС. И разбира се, поток от милиони левове към руския военно-промишлен комплекс. Все „добри“ за армията ни и за България ефекти.

Защо Украйна купува тези Грипен сега? Ами защото ще бъдат платени с 2,5 милиарда евро от заема, който ЕС отпусна на Украйна. И България само оня ден гласува ЗА този заем – нали помним? Това не значи, че един Грипен струва 125 милиона евро. Това е пакет. Бройката публично е около 80 млн евро, или с около 20 милиона евро по-скъп от F-16 Блок 70, който закупи България.

Украйна получава и дарение от 16 броя Грипен C/D, за да попълнят нуждите си до тогава. Швеция е от най-големите нетни донори на Украйна, както защото помощта за Украйна е инвестиция в собствената ни сигурност, така и защото помощта има навика да се връща с печалба.

Така че, украинците купуват не на база военна или техническа експертиза, какъвто намек прави генерал Русев, а купуват всичко, до което имат достъп и което могат да купят в този тежък за тях период. И купуват различни системи и то по много, защото са във война. Дори старите земеделски самолети са пригодени за военни нужди. Но до десет години ще експлоатират над 250 съвременни изтребителя, и над 100 малко по-стари. И нито един съветски!

И малко бонус за генерала, за удължаване на замислянето: България можеше да се възползва от тази голяма Украинска трансформация и да предостави своите МиГ-ове докато украинците все още ги искаха. Можехме да ги заменим за още Ф-16 или дори за тези Грипен-и, които сега се подаряват. Но правителствата през 2022-2023 предпочетоха да си стискат съветското, независимо от голямата цена в бъдеще. Разбира се генералите със сини пагони категорично застанаха зад руската техника. И разбира се, защото с нея могат да гарантират суверенитета и териториалната цялост на Република България, да правят еър-полисинг и да прелитат над паради. И в никакъв случай това не беше, за да си полетят по някой и друг час на година, колкото да си гарантират ежемесечните летателни надбавки, докато тая техника изобщо мърда. Човещинка.

- Засягате чувствителна тема – летателните надбавки, които се получават всеки месец…

- Тази тема е най-строго пазената тайна в българската армия. Това е броят на пилотите, получаващи летателни надбавки и колко евро на месец са тези надбавки. Искрено се надявам генерал Русев смело да пусне и един такъв откровен текст във Фейсбук. Уверен съм, че цялото гражданско общество, дето плаща тези надбавки и заплатите на тези пилоти, ще му бъде безкрайно благодарно.

- Трябва ли професионалното ръководство на МО да реагира след емоционалните изблици на ген. Русев във Фейсбук?

-  Убеден съм, че това е необходимо - професионалното ръководство на армията да възложи на специалист психоаналитик да се потруди над тази фейсбук изповед. Бликащият от нея конфронтационен стил е поляризиращ, разделящ, невъздържан, презрителен към опоненти, с ниска толерантност към критика. Този стил говори за неспособност за диалог и е рисков за длъжностни позиции, изискващи обществено доверие, политическа безпристрастност и обединяваща национална отговорност. А генералските са точно такива. 

- Какви могат да са причините? 

- Текстът издава автора като дълбоко несигурен и лабилен. На високи позиции това обикновено е породено от страх от излагане на дефицити в професионалната компетентност, особено когато човекът се е издигнал по шуро-баджанашка, кумово-сватовска или партийнo-лоялистка процедура. Възможно е това да е комбинирано и с угризения на съвестта, поради „скелети в гардеробите“ на ВВС и на трета авиобаза, които биха били отличен инструмент човекът да бъде държан в зависимост и послушание. Но това са само предположения – както казах българската процедура е непрозрачна и силно политизирана, с включване на Народното събрание постфактум, което е смешно и цинично.

Нека Ви дам един наглед отдалечен, но свързан с нашия разговор пример. В свое изказване отпреди няколко дни американският сенатор Марк Кели – дългогодишен военен пилот и летец-изпитател, летял повече от 5000 часа, а след това дългогодишен астронавт с четири полета в космоса, споделя следното: работил с руски космонавти повече от 15 години, с повечето от тях станал добър приятел и ги познавал добре. Отнело му пет години да проумее какво ги мотивира в работата им, защото се оказало, че това не е успехът на мисията им, или успехът на организацията им, или на държавата им. Точно така, успехът в изпълнението на задачата не бил първата им мотивация. Не бил даже и втората, нито третата. Успехът идвал едва на четвърто място.

На първо място било – да се вижда, че са началници на нещо, че за нещо отговарят. Дали наистина носят отговорност за това нещо или е само проформа, нямало никакво значение. Важно било да носят титлата „командир на това“, или „началник на онова“. На второ място в мотивацията им било да имат винаги кого да обвинят, ако нещо се обърка. Познато ли ви е? Да сте чули някой началник у нас да е понесъл отговорност, когато оцапа работата, убие човек, или причини щети за много милиони? Не, той винаги намира кого (сред подчинените му) да обвини. На трето място било „какво да открадне днес от там, където работи“. Вярвам и тук няма изненадани. Имали дори нова поговорка „ден без да си откраднал е лош ден“. И едва на четвърто място в тяхната мотивация идвал успехът на мисията им.

Толкова за руските космонавти. Те са рожба на руската технологична и съответно оперативна доктрина. Тя е същата и в армията им. А нашата много години следваше тяхната и едва напоследък се опитва да се отърси от нея. И тази доктрина определено не е „праведна“. За съжаление това формира и хората, дето я следват и прилагат. И това се вижда и във войната по бойните полета в Украйна. Но генерал Русев твърди, че нямало праведни и неправедни. Само оставаше да ни каже, че „всички сме маскари“.

- Благодаря за изчерпателните и аналитични отговори…

-  Дано този наш разговор да стигне до повече офицери от Българската армия, защото ако те не разбират за какво говорим, очаква ни вътре в страната хунта, а навън - тежко поражение.