Помнете Анна Политковская!

Д-р Евлоги Станчев

На днешния ден, преди точно 20 години, Кремъл уби Анна Политковская (1958–2006). Жестоко, хладнокръвно и цинично. В асансьора на нейната кооперация. Убийството ѝ беше достатъчно ясен знак – малцина обаче пожелаха да го разпознаят. За действителното пробуждане пред лицето на последователно фашизиращия се руски режим бяха „необходими“ още Грузия, Крим, Донбас, Буча, Мариупол, Изюм, Охматдит и какво ли още не. Бяха „необходими“ Литвиненко, Естемирова, Немцов, Навални. 

Тъкмо в това толкова закъсняло пробуждане следва да бъдат търсени част от причините днешна Русия да води опустошителна война срещу Украйна и да представлява непосредствена заплаха за сигурността на цяла Европа. Няма да спра да го повтарям.

Политковская беше необикновено явление в руското общество. За нея истината беше не просто професионален приоритет, а въпрос на лична съвест и гражданска отговорност. В името на тази истина Политковская беше готова

да поема извънредни рискове

 и да бъде неведнъж обект на какви ли не посегателства срещу себе си. Многократно арестувана, заплашвана със смърт, осмивана и оклеветявана от казионната преса. Срещу нея е извършен дори опит за отравяне, когато през септември 2004 г. пътува към Беслан, за да бъде посредник в разразилата се там училищна заложническа криза. При един от арестите ѝ е била пребита жестоко и подложена на инсценирана екзекуция. Въпреки всичко това Политковская никога не капитулира пред опитите да бъде заглушена, бранейки с непонятни за мнозина смелост и достойнство своето призвание. Тъкмо напротив – режимът се страхуваше от нея. И направи единственото, с което можеше да я накара да замълчи.

Познанието за истинското лице на събитията и процесите около Втората чеченска война, отвъд официалния разказ на Москва, обществеността дължи в огромна степен на Анна Политковская. В продължение на седем години тя отразява войната чрез репортажи, публикувани основно във вестник „Новая Газета“. Нейният поглед

успява да достигне до пространствата, оставащи извън обектива на камерите

 Тя показва (и тъкмо заради това придобива своята международна известност) престъпленията, шокиращите форми на насилие, корупцията и системните злоупотреби на руските сили в Чечения и на местната проруска диктатура на Ахмат Кадиров.

В своите материали Политковская представя многобройни сведения и повдига основателни въпроси за възможната причастност на руските специални служби към смъртоносните терористични атентати в жилищни блокове в Москва, Буйнакск и Волгодонск през септември 1999 г., както и към нахлуването на ислямистите на Шамил Басаев в Република Дагестан – събития, използвани от путин като повод за началото на Втората чеченска война. Самият Басаев според журналистката е бил логистично подпомаган от ФСБ и ГРУ. Също така тя предоставя сведения за незаконна търговия с петрол и оръжия между руски военнослужещи и различни чеченски полеви командири, включително ръководещи ислямистки групировки. Публикуваните от Политковская сведения разкриват истинските действия на Кремъл зад публичната фасада на т.нар. „антитерористична операция“ в Чечения – картата на ислямския тероризъм е използвана с цел политическата власт на Чеченската република Ичкерия да бъде ликвидирана и заменена с марионетен режим, подчинен на Москва. Цел, постигната с цената на ужасяващо много смърт.

Именно чрез погледа си върху Втората чеченска война Анна Политковская се превръща в

един от първите гласове, предупреждаващи за пътя,

по който е тръгнала Русия. Още тогава, в първите години от управлението на путин, когато на Запад все още се гледа на руския президент с наивните надежди за демократични реформи, руската журналистка показва с безпощадна точност истинското, бруталното лице на тази власт. Тя осветлява престъпния характер на самата основа, върху която путин гради целия си режим – зад образа на „силна ръка“ стоят всъщност невъобразимо насилие, безскрупулност, системен произвол. Власт, дефинирана от ендемична корупция, безнаказаност на различните олигархични кръгове и всевластие на силовите структури.

Физическото ликвидиране на Политковская е болезнен, но показателен пример за отношението на руския режим към всеки свой реален критик. Силоваците в Кремъл не допускат съществуването на опозиционно обществено мнение, дори когато такова е изцяло съобразено със законодателството на самата руска държава. Последните две десетилетия са недвусмислено доказателство за това на каква бруталност е готова тази власт, за да изкорени другомислието. Всъщност историята на руската държава показва колко дълбоко вкоренено и трайно е това извратено състояние – независимо дали говорим за царска, съветска или президентска Русия, нито дали става дума за охранката, КГБ или ФСБ.

Всичко, което се случи в Русия след убийството на Политковская, дава достатъчно основание за

остра равносметка

 Руското общество днес очевидно все по-малко се нуждае от хора като Политковская. Това общество все по-малко изпитва потребност от истина и здрав разум. Дори когато отчитаме незаобиколими фактори като репресивния апарат и поддържания с жестокост колективен страх (особено след 24 февруари 2022 г.), преобладаващата част от руските граждани си остава погълната от искрена, автентична апатия – явление, което не убягва от вниманието на самата Политковская. Журналистката нееднократно пише, че именно обществената пасивност и страхът на руснаците са онова, което е направило възможна консолидацията на авторитарния режим на путин. Що се отнася до гражданската „съвест“ на тези хора, тя е ефективно моделирана от истеричните внушения на властта за „велика история“, „военно надмощие“ и, разбира се, неминуемо предстояща агресия от страна на „колективния Запад“. Това е общество, привикнало до такава степен с белезите и прийомите на самодържавието, че изглежда на практика невъзможно неговото съществуване в различна система. В този смисъл путин не създаде нещо ново – той просто успя да придаде съвременна форма на една историческа закономерност. Тук няма място за алтернативен глас. Въобще за никакъв глас.

Помнете Анна Политковская

 Четете нейните материали и книги – някои от тях са преведени на български. Не забравяйте нейната смелост и жертвоготовност в името на истината. На нейното дело дължим много. А на самата нея дължим извинение, че не я чухме навреме.

Бог да я прости! Царство ѝ небесно!