200% по-високите зъболекарски такси доведе до това много българи да остават без зъби

200%-ното поскъпване на зъболекарските услуги постави под голям риск за здравето на българите

Въпреки напредъка на съвременната медицина и високоестетичните стоматологични технологии, България продължава да се сблъсква с тежък и дългогодишен проблем – лошото дентално здраве на населението и тревожните нива на преждевременно обеззъбяване.

Докато в големите градове модерните клиники предлагат иновативни лечения, импланти и дигитални усмивки, стотици хиляди българи – особено в малките населени места и сред пенсионерите – разглеждат посещението при зъболекар като непосилен лукс.

Данните от национални проучвания и доклади на дентални съюзи и здравни организации рисуват тревожна картина за състоянието на зъбите в страната. Близо 10% от българите над 60-годишна възраст са изцяло обеззъбени и разчитат на цели подвижни протези, като при хората над 75 години този процент скача драстично.

При средностатистическият българин на възраст между 45 и 54 години липсват поне 4–6 постоянни зъба, а при хората над 65 години броят на липсващите зъби често надхвърля 12–15.

България традиционно е сред държавите с висок индекс на кариесите при децата. Още във възрастта между 5 и 6 години голяма част от тях имат поне един увреден временен зъб, а при 12-годишните индексът на разпространение на кариеса (DMFT) е над средните европейски норми. 

Причината се крие в липсата на достатъчна профилактика и ранно дентално образование.

Иначе, на хартия България разполага с изключително голям брой практикуващи лекари по дентална медицина. Според официалните данни на Българския зъболекарски съюз (БЗС) и Националния статистически институт (НСИ) в страната практикуват между 7 500 и 8 000 активни зъболекари, което означава средно около 1 зъболекар на всеки 850–900 жители.

Показателят дори надвишава средните евростандарти.

Истинският проблем обаче е географското разпределение. Над 60% от денталните лекари са концентрирани в големите градове като София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. В десетки малки общини и селски райони в Северозападна България и Странджа-Сакар няма нито един практикуващ зъболекар, което оставя цели региони напълно изоставени откъм спешна и планова дентална помощ.

През последните десет години (2016–2026 г.) цените на денталните услуги в България са се увеличили средно с между 150% и 200%, сочат статистики. Основните фактори за този скок включват непрекъснатото поскъпване на зъболекарските материали (които масово се внасят от Западна Европа, САЩ и Япония), скъпата апаратура, инфлационните процеси и високите разходи за поддръжка на кабинетите:

Например, ако обикновен зъболекарски преглед и лечение на кариес (обтурация) с пломба през 2016 г. е струвало между 30 и 50 лева, днес стандартният тарифен план в частните кабинети започва от 60 евро нагоре и може да достигне до 120 евро в зависимост от използвания композитен материал.

Лечението на канали, особено с използване на микроскоп и съвременни машини, е сред най-поскъпналите услуги, като цените често надхвърлят 200-400 евро за зъб. Цената на един зъбен имплант (включително короната) се е движила около 800–1200 лв. преди десетилетие, докато днес успешното поставяне на имплант рядко струва под 1500 - 2500 евро.

Подвижните пластмасови протези за цяла челюст също са поскъпнали двойно – от 300–400 лв. до над 500 евро сега. 

Една от основните причини за масовото обеззъбяване и отлагане на лечението е символният обхват на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в денталния сектор. Денталната помощ получава едва под 4% от общия бюджет на касата, което крайно ограничава пакета от дейности.

За възрастни (над 18 години) и здравноосигурени лица Касата покрива един платен преглед годишно и до 3 дентални дейности, които могат да бъдат лечение на кариес (обтурация) или вадене (екстракция) на зъб. Пациентите, обаче, са длъжни да доплащат за упойката (локалната анестезия), както и за по-висококачествени материали, тъй като НЗОК покрива само базови консумативи.

За  изработката на цели или частични зъбни протези Здравната каса не покрива нищо за възрастните (съществува много ограничено и недостатъчно помощно финансиране само за определени социални категории).

За деца (под 18 години) Касата покрива по-широк пакет, включващ задължителен годишен профилактичен преглед, лечение на четири зъба с кариес или неговите усложнения (пулпити и гангрени на постоянни зъби), както и поставяне на силанти на първи постоянни молари. Въпреки това, родителите често се сблъскват с недостиг на детски стоматолози, работещи с НЗОК.

България, обаче, е сред страните, където пациентите посещават зъболекар основно при поява на силна болка или спешен случай, а не с цел профилактика. Едва около 20–25% от българите ходят на профилактичен преглед на всеки 6 месеца.

Изключително високите нива на доплащане от джоба на пациента също са фактор за редките посещения при зъболекар. По данни на световни здравни организации, над 80-85% от всички разходи за дентално лечение в България се заплащат директно от джоба на гражданите, докато държавното финансиране е сред най-ниските в Европейския съюз.

В същото време България (особено градове като София, Варна, Пловдив и курортните градчета) привлича десетки хиляди чуждестранни пациенти годишно от Великобритания, Германия, Израел и скандинавските страни.

Те идват именно заради високото качество на специалистите и значително по-ниските цени спрямо техните собствени пазари, което създава парадокс: българските зъболекари лекуват чужденци, докато собственото население се лишава от грижи поради бедност. 

В контекста на европейските статистически данни (като тези от Евростат и Европейското здравно интервюиращо проучване – EHIS), България заема едни от най-неблагоприятните позиции в Европейския съюз по отношение на денталното здраве и преждевременното обеззъбяване.

България, заедно с държави като Румъния и някои други от Източна Европа, традиционно се нарежда в дъното на класациите по брой на хора с пълна липса на естествени зъби (адентия) във възрастовите групи над 65 години.

Експертите са категорични, че без сериозно увеличение на бюджета за дентална помощ в НЗОК, въвеждане на реални клинични пътеки за зъбопротезиране при възрастните хора и държавни стимули за млади стоматолози да практикуват в малките населени места, тенденцията към влошено дентално здраве и ранно обеззъбяване в България ще продължи да задълбочава социалното неравенство./БГНЕС