В следващите 12 месеца от Нидерландия до Чили и Индия се очакват много избори и политически събития, които имат потенциала да оформят нови модели занапред в различни области. Календарът отразява както ефекта на блокадите, така и убеждението, че нещата рано или късно ще се върнат към нормалното.

Кои събития ще сплотят, променят или разтърсят света през 2021-а? 

Започваме с Европа, където не в периферията, а в ядрото на еврозоната има вероятност за исторически събития. Това са изборите в Германия и Нидерландия. Голямата въпросителна е колко подкрепа ще съберат крайнодесните популистки партии в двете страни. Нидерландският премиер Марк Рюте може да стане най-дълго управлявалият правителствен лидер на континента, ако Ангела Меркел наистина не се кандидатира за изборите през есента. Краят на нейния мандат може да създаде, макар и кратък, вакуум в европейската политика. Прогнозата на „Стратфор“ – американска частна разузнавателна и аналитична компания:

„През 2021-ва ще има подем в икономическата дейност в Европейския съюз. Но вероятно това ще стане с различна скорост. Страните в северната част на континента ще се възстановят от загубите през 2020-а по-бързо отколкото тези на юг. Там безработицата, потреблението и инвестициите е възможно да останат под нивата отпреди пандемията. Що се отнася до конкретни рискове – фискалният дефицит и държавният дълг трябва да се следят внимателно, защото пазарите могат да приемат, че в дългосрочен план огромните нива на държавен дълг, особено в страните в Южна Европа, са неустойчиви. Относно конкретни страни две са протагонистите на 2021-ва – Германия, където ще има парламентарни избори, които ще отбележат края на ерата на Меркел след 15 години канцлерство. Германците ще трябва да решат каква държава искат. Другата е Великобритания, която ще трябва да доизглажда отношенията си с Брюксел”. 

Може и да си мислите, че през 2021-ва Брекзит няма да е на дневен ред, но това не е точно така. Тази политическа въртележка вероятно ще повлече търговски проблеми, за които ще говори, но и ще даде път на лансирането на идеята за независимост на Шотландия, където ще се проведат парламентарни избори през май, на които се очаква да триумфира Шотландската национална партия. Шотландия не подкрепи Брекзит и там не одобряват работата на британското правителство по време на пандемията. И въпреки че Уестминстър трябва да даде одобрение за провеждането на референдум за независимост, натискът несъмнено ще нараства през годината и въпросът не е дали ще се проведе такъв, а по-скоро – кога.

Политическият календар в Съединените щати ще започне с балотаж за двете места на щата Джорджия в Сената. Ако ги спечелят демократите, което няма да е лесно, Сенатът ще е разделен 50 на 50 между републиканци и демократи, като решаващият глас ще има вицепрезидентът Камала Харис. Мнението на икономиста от „Уолстрийт” Фил Орландо:

„Ако има разделено правителство, разделение на властите в законодателството, това обикновено се отразява добре на фондовия пазар. Така че тези две места в Джорджия са изключително важни. Борсата и американския народ искат разделение на властта, вместо залитане твърде много в ляво или в дясно”.

Обръщаме поглед на Изток, където теоретично, 2021-ва изглежда ще е относително стабилен период за азиатските държави. Не се очакват изненади на изборите в Япония, а щатските избори в Индия ще бъдат индикатор за вероятна бъдеща смяна на посоката при парламентарни избори. Китайската комунистическа партия ще отбележи 100-годишнината си и постижението на президента Си Дзинпин за елиминиране на крайната бедност в Китай. Тюли Маккъли – главен банков икономист, която отговаря за Азиатско-тихоокеанския регион:

„Китай ще бъде световния лидер във възстановяването след пандемията, както беше и през 2020-а. 2021-ва ще е много интересна година за Китай, имайки предвид, че ще се отбележи 100-годишнината от основаването на комунистическата партия. Ще бъде представен и новият петгодишен план за икономическо развитие от 2021-ва до 2025-а година. Тази стратегия няма да засегне само Китай, а целия регион”.

Новините от Латинска Америка ще бъдат доминирани от общите избори в Перу и Чили през април и ноември, както и междинните избори в Мексико през юли. Политическата нестабилност в Перу и Чили продължава вече няколко години, но на тазгодишните избори се гледа като на възможност за намаляване на политическите търкания и социални вълнения. Надпреварата за места в Конгреса на Мексико ще покаже способен ли е президентът Лопес Обрадор да запази голямото си мнозинство, на което понастоящем се радва.

Не в Давос през януари, а през лятото в Сингапур, засега е предвидено да се съберат световните лидери, за да проектират общ път за възстановяване и да оформят „Голямото рестартиране“ в ерата след Covid-19.

Много от събитията, които трябваше да се проведат през 2020-а, бяха отложени за тази година заради пандемията. Най-голямото и очакваното вероятно са Олимпийските игри в Токио през юли.

Характерни за 2021-ва са и изцяло дигитални издания на събития, които преди са се провеждали на живо. Такова е изложението за потребителска електроника, което обикновено е в Лас Вегас, и е насрочено за този месец. За първи път в над 40-годишната му история то ще се проведе изцяло онлайн, но без да липсват дискусии или демонстрации. Виртуалните участници се очаква да надхвърлят 170 000.

Културата през тази година също ще поднесе изненади. През юни Берлинският международен филмов фестивал ще стане първият по рода си, който ще преустанови връчването на отделни награди за мъже и жени в различни категории. Вместо това „Сребърни мечки” ще има за най-добро изпълнение в главна и второстепенна роля. Засега е предвидено форматът да е присъствен. Линдзи Бар – филмов редактор и критик от Асошиейтед прес за най-престижните филмови отличия:

„Трудно е да се каже какво ще се случи с Оскарите. „Еми“-тата бяха виртуални, както и много други церемонии. Но към момента планът е статуетките да бъдат раздадени на живо в края на април. Шоуто беше отложено с два месеца. Удължен е и допустимият срок за участие на филми, отменили премиерите си заради пандемията.”

Златните глобуси, които обикновено се провеждат през първата седмица на януари, са отложени за 28 февруари, както и британските награди БАФТА – за април, вместо февруари. А през май в Ротердам „Ахой Арена”, която беше преобразувана в полева болница за болни от Covid-19 пациенти, ще посрещне изпълнителите на „Евровизия”. Изискването е те да представят нови песни, както и предварителен запис на живо, в случай, че бъдат възпрепятствани да присъстват.

Очаква се през октомври Русия да изпрати на Луната апарат и така да постави началото на първата си лунна мисия от 1976-а, чиято цел е екипаж да кацне на повърхността през 2030-а. А в плановете за тази година на милиардера предприемач Ричард Брансън влиза да лети в Космоса с ракета на „Върджин Галактик”. През февруари пък на Марс ще кацнат сондите, изпратени през лятото на 2020-а от Обединените арабски емирства, Китай и Съединените щати. А през есента е планирано изстрелването на „наследника” на телескопа „Хъбъл” – апаратът от следващо поколение „Джеймс Уеб”.

През ноември Великобритания ще домакинства най-мащабната среща на върха, състояла се на Острова – 26-ата Конференция на ООН за изменението на климата. 2021-ва също така е началото на Десетилетието на океанографията и устойчивото развитие. До 2030-а ООН ще работи за подобряване на състоянието на световните океани, чието влошаване застрашава благоденствието на три милиарда души, за които те са основен източник на протеини.

И за финал – нещо любопитно. През май от Делхи ще поеме „Автобусът за Лондон”, който ще посети 18 държави в Югоизточна и Централна Азия и Европа, като измине 20 000 километра за 70 дни по пътя си до британската столица. За пътниците явно лекът след годината на самоизолация е най-дългото луксозно пътуване с автобус.

Няма съмнение, че и 2021-ва ще е година на предизвикателства. Но независимо какво ни поднесе, в човешки план трябва да сме смели, да не падаме духом и да си помагаме един на друг.

(Източник: БНР)